Primo Victoria

   Лято е! Една от първите асоциации, които идват на ум е ваканцията на море. Слънце, разхлаждащ бриз, шепот на вълни и блажено излежаване на плажа. Но почивката няма да е почивка, ако не е подчинена на определени правила, спазването, на които са гаранция за пълноценно преживяване. Като експерт в морския отдих, реших да споделя няколко идеи, които гарантирано превръщат отпуската на морето в незабравим спомен. И така, да започваме.    На входа на всеки охраняем плаж има голяма табела, на която са изброени няколко важни информации–флагова сигнализация, работно време на спасителите, цени на чадъри и шезлонги и нещо много важно, касаещо домашните любимци. Звучи познато, нали? За да не нарушавате комфорта си и да изневерявате на стила си, направете следното:    Не се съобразявайте с досадните флагчета, които още по-досадните спасители поставят по постовете. При жълт и червен флаг, задължително влизайте с пояси, дюшеци, надуваеми лодки и всичко, което може да ви задържи над во

Темата за набирането на подходящия персонал, който най-добре се вписва в очакванията на работодателя е стара и доста поизтъркана. Обичайно бизнесът се оплаква, че има недостиг на качествени кадри, че се налага да търпи посредственост и да прави непрекъснати компромиси, че плаща прекалено високи заплати за прекалено ниски резултати. И често има голяма доза истина в тези разсъждения - “лош материал” не е имагинерно понятие, а съвсем точна диагноза. За 13 години работа в различни компании, повечето от които най-големи в своята сфера, се убедих, че бизнесът в България “боледува” от тийнейджърска увереност, че е винаги прав, но... неразбран. И като пиша думата “бизнес” имам предвид онези хора, участващи във вземането на важните решения, от останалите и без това нищо не зависи, те са просто водата в мелничното колело. От позицията на човек, изучавал задълбочено и реализирал се в областта на социалната комуникация, се интересувам живо какви качества са необходими, за да бъдеш истински л

Дете съм на прехода, само че от ония деца, родени в началото на 80-те години, хванали от времето на бонбони "Лакта" и дъвка "Идеал". Онези деца, които имаха странната съдба да израстват в новото време, но направлявани и възпитавани със старите нрави. Бях на 14 през знаковата 1997 г., далече от столицата и вълненията пред Парламента. Спомням си как гледахме телевизионните предавания с ококорени очи и се тревожехме какво се случва там в София, какво правят хората, защо става така. 16 години по-късно се оказвам във вихъра на подобни събития, при това не като страничен наблюдател на случващото се, а като действаща единица. Днес аз протестирам. В последните дни се наслушах на обяснения защо го правя, какво искам. Обясняваха ми го представители на партии, групи в социалните мрежи, знайни и незнайни водачи на протеста. Благодаря им на всички, че формулираха мотивите ми, но... никой не ги отгатна. Аз протестирам, защото това е мое конституционно право и дълг пред мен

Нямам навика да коментирам новини, но това, което прочетох днес  в OFFnews ме втрещи . Става въпрос за „нова“ мода сред  родителите на бебета да се слагат регистрационни табели по количките им ( http://offnews.bg/index.php/157696/rusenskite-bebeta-s-registratsionni-tabeli-na-kolichkite-snimki ). И не мога да разбера аз ли съм сбъркан или нещо странно става тук? Всякакви идиотщини съм виждал за бебета и количките им, но да сложиш и табелка с името, та всички знайни и незнайни хора да са наясно как се казва детето ти ми се струва малко... вие преценете какво.  Стремеж към оригиналност или откровена глупост? В тази връзка предлагам по количките за в бъдеще да се слагат и други табели като: TIR , Извънгабаритен товар, Опасен товар, Такси, Случаен превоз и т.н. Та всички да са осведомени освен за водачите на въпросните бебешки колички и какво превозват.  Нооо както знаем хора разни, свят широк! Дано в скоро време не се появят и бебета – последователи на Карлсон, че тогава не знам какво

Понякога се чудя самичка на себе си защо си го причинявам. Знам, че краят винаги е все един и същ - карам се на телевизора. Пък той, горкият, с нищо не ми е виновен, че в неделя сутрин някой е пуснал Nova TV и онова недоразумение "Станция Нова". Не ми е виновен и че не си сменям канала, макар да знам какъв ще е резултатът - ще ме вбесят с глупостите си. Е, тая сутрин не беше изключение! Темата за и против пушенето на обществени места, уж вече клиширана, изтъркана и скучна, ми бръкна на едно тайничко място... Непушач съм, никога не съм пробвала да пуша, нямам и желание. Не ми е приятно да ми димят наоколо, но пък и крайна никога не съм била. У дома се пуши в кухнята, другите места са забранени за цигарите и смятам, че тъй е правилно да бъде. За пушенето на обществени места, в частност заведенията, мисля следното: старата мярка беше по-логична. Да си има отделения за пушещи и въздържатели. Както и задължителна добра вентилация, тя комай е най-важна. Щото откакто забраниха д

Визия от Facebook страницата на пица-ресторант "О'Шипка"  За тях обикновено се говори като "онези", "тези" и "такива" хора, а това винаги е пораждало желание да крещя, че те са нас и ние тях, разлика няма. Имаме си ужасно грозното название "инвалиди", с което ги поставяме в една маргинална социална група, даваща ни удобството да забравим, че утре можем да попаднем в същото положение. Напоследък се налага по-меко и толерантно говорене, но реално с това се изчерпва общественият ангажимент, не забелязваме или забравяме, че в дадени ситуации се появяват непреодолими препятствия и че за някого те са проблем. Проблем, който е лесно решим, ако му се обърне достатъчно внимание. Днес донякъде се върна надеждата ми, че може би вървим по пътя на силното и отговорно гражданско общество. Едно заведение за хранене се осмели да каже: "Заповядайте, добре сте дошли при нас! Ние осъзнаваме, че нещо ви пречи и го премахваме, за да ви бъде у

Преди няколко дни във Facebook една от обещаващите ни млади певици, която имам удоволствието да познавам лично, зададе интересен въпрос на страницата си. Ели Раданова попита приятелите си: " Какво ви липсва в днешната музика ? Разочаровани ли сте от последните хитове и нашумелите изпълнители, или по-скоро виждате някаква светлина в тунела ? Имате ли любим артист сред новите кадри? Кой е той?" Оставих и моето скромно мнение под тези въпроси и в същото време се замислих за доста неща, свързани с музиката, с ходенето на концерти и истинските артисти. За жалост напоследък нямам много време да слушам нови неща и се ужасявам искрено от този "шум", да не кажа боза, с която ме заливат радиостанциите всеки ден. Отдавна предпочитам да съм на собствена "плейлиста", но на работа не мога да съм със слушалки по 8 часа на ден и се налага да бъда потребител на адски безвкусни еднодневки, покрай които нашият поп-фолк е направо безобиден. Цяло лято ме облъчват с &q

Рано или късно в живота ни се налага да се явим на интервю за работа поне веднъж, ако имаме късмет да попаднем на точното място. В повечето случаи обаче, сме изправени пред тази стресова ситуация многократно и причините са различни - решили сме, че сме достигнали върха в професионалното си развитие в дадена фирма, искаме разнообразие, недоволни сме от средата, от заплащането... Pick one! Това лято реших да си припомня какво беше това преживяване и отново разбрах защо идеята не е винаги блестяща. Мой приятел ми каза, че в една международна компания, занимаваща се с аутсорсинг съпорт си търсят хора за нов проект и тъй като ми съдейства за подаването на документите, приех, че имам задължението да се явя на интервюто и да дам най-доброто от себе си. Когато си препоръчан някъде, определено гледаш да не изложиш човека, който ти е гласувал доверие. Естествено си написах домашното - влязох в сайта, изчетох адски много информация за компанията, все пак няма да се излагам пред чужденците!

     Историята, която искам да  разкажа на мнозина може би ще се стори скучна и съвсем тривиална. Но реших, че е време да споделя някои наблюдения върху начина на обслужване на клиенти в магазините. Или по-скоро за изкуството да отблъснеш лоялен към теб клиент с безумно поведение и отношение.      Ето какво ми се случи в строителния хипермаркет „Мал Мук“ в Перник. Преди това обаче, малко предистория. Ще правим ремонт. Съответно най-логичните места за покупка на материали са магазините като този, в които може да намериш всичко или почти всичко необходимо за целта.   На въпроса: „Защо този хипермаркет?“, веднага отговарям, че там намирах стоки, които в други вериги са или на по-високи цени или въобще ги няма. Та и в този случай, в множеството оферти за мивки от различни места, открихме нашата в същия магазин. Решено, купуваме я и оттук започнаха проблемите. Оказа се, че мивката я има, но с десен плот, а на нас ни трябва с ляв. Консултантката ни насочи към „Информация“, за да прове