Ден първи
Часът
е 4:00 сутринта и алармата пронизително звъни – време е за ставане. Началото на
пътуването към Хърватска, което подготвяхме толкова усърдно. След месеци на
проучване, четене, планиране и
подготовка най-накрая дойде момента за отпътуване. След задължителното кафе и
приготовления в 04:50 сме готови да тръгнем.
Engine check и старт. Първа спирка по маршрута бензиностанцията на
"Еко" на Павлово за зареждане. Резервоарът побра 38 л дизел до капачка и по
Околовръстното шосе за петнадесет минути стигнахме до "Метро-Люлин", където беше
уговорена срещата с втората кола. В 05:27 се отправихме към Калотина . Пътят до
границата мина сравнително леко, като единствено насрещните колеги – шофьори леекичко
ми опънаха нервите с постоянните си опити да ми покажат, че карам на дълги, то
не бяха присветквания, не бяха директно на дълги, а всъщност си бях изряден - само на къси. Противно на очакванията ми минахме леко и двете граници - българската и сръбската и поехме по пътя за Ниш по Е - 80. Въпреки сравнително ранния час и неделната утрин движението беше сравнително интензивно - предимно автобуси и тирове. Като някои от тях дори присветкваха с фарове, че караме бавно. Предвид на прочетеното по различни форуми и сайтове и съветите да се спазват стриктно ограниченията, за да няма проблеми с полицията, реших да карам точно според тях. Не мога да скрия, че на моменти ми идваха малко вповече постоянните 80 - 60 - 40 - край на ограничението, но щом ще сме по правилата, няма как.
Личи си, че районът около границата и Пирот е селскостопански и не е много заможен, съдейки по колите и селата, през които минахме . Вече беше светло, когато стигнахме поредицата от тунели . Интересни съоръжения, къси и сравнително тесни, а отляво беше реката със стръмни брегове. След близо час и половина пътят стана широк и видях много приятния знак за скорост 120 . Спряхме за кратка почивка и след десетина минути отново потеглихме в западна посока. С приближаването на Ниш около магистралата се появиха "предградията" му, ако мога така да ги нарека . Пейзажът се беше сменил междувременно и къщите станаха просторни, на няколко етажа, с красиви фасади и архитектура. Определено има какво да се види там, но увлечени от скоростта и мисълта за многото все още километри до крайната за деня точка - Загреб им се насладихме от пътя. За мен лично беше странно как въпросните квартали са от двете страни на магистралата, но както стана ясно по-късно, за тази част на Балканите, явно, това си е нещо съвсем резонно.
Имах известно притеснение относно пунктовете за плащане на магистралата (не ми се смейте, минавам за пръв път по такъв път ), но реших, че ще правя каквото правят другите. И така, вече сме на пункта, спирам до кабинката и докато се чудя, откъде да взема билетчето, то взе, че излезе само от автомата. Въздъхнах облекчено, дотук добре. Ще се научим кое как става. Бариерата се вдигна и вече сме на истинската магистрала. Моторът реве нервно, втора, трета, пета, турбината идва на помощ и внася дозата спокойствие, а ние вече летим с разрешената скорост. Да си призная не съм впечатлен от качеството на пътя. Даже на моменти имах чувството, че се движим по нашата Тракия . Неособено добър асфалт, много неравности и вибрации. Това, което ми хареса, обаче бяха многото на брой указателни табели и цялата информация, която съдържат. Имам предвид конкретно тези за места за отдих и след колко километра има бензиностанция. За разлика от Хърватска, в Сърбия има разнообразие от вериги като започнем от местните ''НИС петрол" и минем през OMV, Еко и Лукойл. Движението беше все по-натоварено, появиха се и колоните от тирове. След кратка почивка на първото OMV след Ниш се отправихме към Белград. Въпреки всичко, хубаво е да пътуваш по магистрала. Не е толкова натоварващо, независимо от интензивния трафик . По обяд наближихме Белград, но преди това спряхме на изхода на магистралата. С приготвени кредитна карта и билет спряхме до кабинката. Много удобно е направена системата - за да не се губи време с въвеждане на кодове, директно си теглят парите. И така само след две минути на патарината излизаме на пътя, водещ към града. Минали сме 380 км. , а цената на магистралата дотук е 730 сръбски динари. Повече за таксите за преминаване можете да откриете на този адрес : http://www.putevi-srbije.rs/index.php?option=com_content&view=article&id=1144&Itemid=584&lang=en
 |
| Белград |
Белград ни посреща с ремонти на пътя и катастрофа, но за наше щастие колоната се движеше сравнително бързо и успяхме да преминем участъка за около десетина минути. Пътят минава през целия град, но множеството указателни табели ни позволиха да се ориентираме и без помощта на навигацията. Мога смело да кажа, че сръбската столица ще е обект на следващо пътуване - стори ми се интересен и красив град. Но както знаете, нямаме време да се отклоняваме от маршрута. Продължаваме по Е-70 напред към Шид, в близост до който е и границата между Сърбия и Хърватска. На Симановци отново преминаваме през пункт за влизане в платена част на пътя. Магистралата е вече в по-добро състояние, а колите с българска регистрация са вече рядкост. За наша радост времето е прохладно, редуват се облаци и слънце, a на места съвсем леко припръскваше дъжд . Пътят преминава през равнинна територия и на практика няма нищо интересно за гледане или отбелязване. След още час преминаваме изхода на магистралата. Изминали сме още 98 км, а според касовата бележка, към сметката за преминаването по магистралата добавяме още 340 динари.
След още няколко километра стигаме до границата. Колоните са няколко, но придвижването става бързо. Следва бърза проверка на личните карти, протоколно отваряне на багажника и вече сме на територията на Хърватия. Минахме границата без затруднение и можем смело да продължим към Загреб. Остават ни още 280 км . Пренастроихме gps-a и продължаваме по магистралата. Промяната е осезателна. Черен асфалт, безупречна гладкост, хубава маркировка. На Липовац е поредният пункт за влизане в платения участък на пътя. Тегля отново билет и след минута достигам максимално допустимата скорост от 130 км. Трудно мога да опиша удоволствието от карането по този път, но със сигурност е най-хубавия, по който някога съм минавал. Определено мога да кажа, че хърватите наистина са се постарали при строежа на магистрала А-3. Първото, което ми направи впечатление са многобройните светлинни табели, на които можеш да се информираш за времето и температурата и при необходимост за ограничения по пътя. Другото са отлично уредените места за почивка, така наречените "одморища". Много зеленина, разпределение на паркинга за леки коли, автобуси и камиони и най-важното - чистота.
Бензиностанциите са само на местната верига INA от двете страни на пътя. Първото OMV срещнахме чак в Загреб. За разлика от България и Сърбия, всички бензиностанции са на самообслужване. Движението е много интензивно - покрай нас профучават коли с австрийска, швейцарска и немска регистрация както и хървати и доста словенци. Следващата особеност, която ми прави впечатление са високите прегради при преминаване покрай населени места и това, че са плътни - не може да се види какво има зад тях. На някои места над магистралата имаше и пешеходни мостове. И тук, както и в Сърбия, указателните табели са в изобилие, буквално на всеки мост, на всеки канал с името им, както и тези с информация за оставащите километри до Загреб. В далечината се появиха и склоновете на планината Медведница. Наближавахме града. Към 15:30 ч. местно време пристигнахме на изходния пункт от магистралата - Ivanja Reka.
 |
| магистрала А3 |
 |
| Встрани от магистралата |
 |
| Огражденията на магистралата |
 |
| Светлинните табели по магистралата |
Преминаването става относително бързо през множеството коридори. И тук за максимално удобство плащането с кредитна карта става без въвеждане на ПИН. Цената на този участък за преминаване е 121 хърватски куни. Обръщам внимание на тази цена, защото по повечето сайтове информацията не е променена и според тях е 105 куни. За някой разликата може да не е от съществено значение, но в интерес на пунктуалността съм длъжен да направя това уточнение. Актуални цени за преминаване можете да намерите тук : http://www.hac.hr/en/toll-rates/price-list/cjenik10/
 |
| Дори този канал е обозначен с табела |
И така вече сме пред столицата на Хърватска - първата спирка от нашето пътуване. Задавам на GPS-а адреса на хотела и следвайки инструкциите на първото отклонение вдясно, влизаме в града. Движението е натоварено, неделя следобед е. Прави ми впечатление уредбата на светофарите - тези над пътя са хоризонтални. Никъде няма часовници. За сметка на това при изтичане на времето за преминаване, зеленото започва да мига и така водачът знае, че трябва да спре. Зелената вълна е добре регулирана и почти не спираме по кръстовищата. Както обаче често се случва, указанията на компютъра са неясни като например: "направете лек завой наляво и после завийте надясно" и резултатът е ясен - пропускам отбивката, по която трябва да се спуснем на друг булевард . Следва ново указание за правене на обратен завой, което за момента звучи абсурдно предвид липсата на такава възможност. Въобще повъртяхме се, докато стигнем пак правилния път. Това обаче се оказа нищо в сравнение със следващото приключение. Указание за влизане в забранена улица, по която минават трамваи :) . Отново правим обратни завои и влизаме в приятен жилищен квартал, търсейки улица "Mije Kispatica" 12, на която трябва да се намира нашия хотел "Ребро" (http://www.hotelrebro.com/en/). Да, ама не, на въпросната улица нямаше и помен от хотели, а възрастният господин, който попитахме, не скри учудването си от въпроса. На приличен английски успя да обясни, че мястото, което търсим не е там и ни упъти. Отварям малка скоба - хотелът ни беше в близост до парка Максимир и стадиона със същото име. След още петнадесет минути лутане по улиците на Загреб и доста недотам прилични приказки по адрес на горкия GPS, нашите спътници от другата кола видяха табелата с името на хотела. Оказа се, че има грешка в адреса, зададен в сайта, през който направихме резервацията. Верният такъв е почти същия Kispaticeva 12. Сега вече е коригирано, така че, ако решите да използвате услугите на "Ребро" няма опасност да попаднете в подобен лабиринт.
 |
| Прекрасен завършек на деня с новата ми страст - Карловацко пиво |
Вечерта премина в компанията на студена бира и мешана скара - плескавички, наденички , кюфтенца и други кулинарни изкушения и питки изпечени на момента. От тази вечер станах фен на Карловацкото пиво. Интересното освен добрата като вкусови качества вечеря беше начина на поднасяне на ястията. Тъй като поръчахме еднакви неща - те бяха сервирани в едно голямо плато. Честно казано не особено добра идея, защото не става ясно кой какво и колко яде. Цените варират между 50 и 100 куни, в зависимост от ястието.
След обилната вечеря се отправихме за почивка след дългото пътуване и да се подгототвим за утрешния ден.
Коментари
Публикуване на коментар