Primo Victoria

Преди няколко дни във Facebook една от обещаващите ни млади певици, която имам удоволствието да познавам лично, зададе интересен въпрос на страницата си. Ели Раданова попита приятелите си: " Какво ви липсва в днешната музика ? Разочаровани ли сте от последните хитове и нашумелите изпълнители, или по-скоро виждате някаква светлина в тунела ? Имате ли любим артист сред новите кадри? Кой е той?" Оставих и моето скромно мнение под тези въпроси и в същото време се замислих за доста неща, свързани с музиката, с ходенето на концерти и истинските артисти. За жалост напоследък нямам много време да слушам нови неща и се ужасявам искрено от този "шум", да не кажа боза, с която ме заливат радиостанциите всеки ден. Отдавна предпочитам да съм на собствена "плейлиста", но на работа не мога да съм със слушалки по 8 часа на ден и се налага да бъда потребител на адски безвкусни еднодневки, покрай които нашият поп-фолк е направо безобиден. Цяло лято ме облъчват с &q

Ден втори Утрото беше дъждовно. Още през нощта чувах капките, които трополяха по прозореца, но тайничко се надявах да спре и да не обърка натоварената ни програма. С разсъмването дъждът намаля и плахи слънчеви лъчи пробиваха все още тъмните облаци. Градът се събуждаше бавно. Утро След обилната закуска беше време да стегнем багажа и да се приготвим за обиколка на Загреб. Нямах търпение да тръгнем към центъра. Междувременно есенното слънце вече грееше ярко заличавайки следите на падналия дъжд. Пешком се отправихме към близката трамвайна спирка. Не мога да не споделя впечатленията си от транспорта в хърватската столица. Нови трамвайни мотриси, чисти отвътре и отвън. Не видях драсканици или скъсани или потрошени седалки. Билетът струва 12 куни, близо три пъти повече, отколкото в София, но както ще видите от снимките отдолу има защо. За разлика от нашата столица трамвайните линии вървят успоредно на тротоара, което по мое скромно мнение е доста по-добро решен

Рано или късно в живота ни се налага да се явим на интервю за работа поне веднъж, ако имаме късмет да попаднем на точното място. В повечето случаи обаче, сме изправени пред тази стресова ситуация многократно и причините са различни - решили сме, че сме достигнали върха в професионалното си развитие в дадена фирма, искаме разнообразие, недоволни сме от средата, от заплащането... Pick one! Това лято реших да си припомня какво беше това преживяване и отново разбрах защо идеята не е винаги блестяща. Мой приятел ми каза, че в една международна компания, занимаваща се с аутсорсинг съпорт си търсят хора за нов проект и тъй като ми съдейства за подаването на документите, приех, че имам задължението да се явя на интервюто и да дам най-доброто от себе си. Когато си препоръчан някъде, определено гледаш да не изложиш човека, който ти е гласувал доверие. Естествено си написах домашното - влязох в сайта, изчетох адски много информация за компанията, все пак няма да се излагам пред чужденците!

     Историята, която искам да  разкажа на мнозина може би ще се стори скучна и съвсем тривиална. Но реших, че е време да споделя някои наблюдения върху начина на обслужване на клиенти в магазините. Или по-скоро за изкуството да отблъснеш лоялен към теб клиент с безумно поведение и отношение.      Ето какво ми се случи в строителния хипермаркет „Мал Мук“ в Перник. Преди това обаче, малко предистория. Ще правим ремонт. Съответно най-логичните места за покупка на материали са магазините като този, в които може да намериш всичко или почти всичко необходимо за целта.   На въпроса: „Защо този хипермаркет?“, веднага отговарям, че там намирах стоки, които в други вериги са или на по-високи цени или въобще ги няма. Та и в този случай, в множеството оферти за мивки от различни места, открихме нашата в същия магазин. Решено, купуваме я и оттук започнаха проблемите. Оказа се, че мивката я има, но с десен плот, а на нас ни трябва с ляв. Консултантката ни насочи към „Информация“, за да прове