Пътуване до Охрид

 

    Неотдавна получихме предложение от наши познати да посетим Охрид, което приехме без колебание. Не е далеч от София, посещавали сме го отдавна, свързано е с историята ни, все аргументи "за". След приключването на майските празници започна проучването на маршрутите, правилата за движение в Македония, подготовката на колата, валутата, начините на плащане, местата за посещение. За щастие в интернет има достатъчно информация, което улеснява планирането на всяко пътуване. След което остава удоволствието от посетените места и проверката от първо лице на прочетеното.
     След като автомобилът беше подготвен за пътя дойде време за малките подробности, които обаче често имат важно значение. На първо място, GPS приложение, което да работи в offline режим. Предложенията в този сегмент са достатъчно много, но след известно проучване се спрях на MapFactor Navigator и мога спокойно да заявя, че софтуерът се справи отлично по време на пътуването, като единствените неточности бяха разминавания в зададената позволена скорост на движение. Следващият въпрос, който трябваше да решим беше свързан с финансите - дали да се купят денари от тук или да се използват банкови карти. Надделя първата възможност. Въпросът, който ме вълнуваше беше дали магистралните такси могат да се плащат с карта. Според сайта на държавното предприятие за пътищата това е възможно, но както се убедих в последствие, може би е по-добре да се плаща в кеш, а и не видях никой пред мен да плаща с карта.
      И така, денят на отпътуването дойде. Утрото беше мрачно и при тръгването започна леко да припръсква. За щастие по магистралата до Дупница и след това към Кюстендил и Гюешево беше сухо. Въпрос на лични предпочитания е по кой от двата пътя натам (Радомир или Дупница) да се мине. Така или иначе след час и половина бяхме на граничния пункт Гюешево. Нямаше коли и преминаването стана сравнително бързо. Важно е да се отбележи, че за движение в Македония е необходима зелена карта, която заедно с малкия талон на колата се представят при проверката на паспортите/личните карти.
    Вече сме в Македония.  Все още е мрачно и се опитва да завали. Пътят за съжаление не е добър и е осеян с кръпки, но за сметка на това навсякъде има маркировка. Движението беше сравнително слабо и само около градовете малко по-интензивно, но далеч от това, на което сме свикнали в България. Другото, което ми направи впечатление са множеството знаци, някои от които почти изтрити, с различни цветове. Важно е да се отбележат някои особености - в Македония, както и у нас е задължително движението на къси светлини и през деня. Много от местните обаче не спазват това правило. Ограниченията на скоростта са 50 км. в населено място, 80 км. извън населено място, 100 км. по скоростен път (бяла кола на син фон) и 120 км. по магистрала. На много места пътят е трилентов, особено в участъците с наклон. Изкачващите се разполагат с две ленти, спускащите се с една, но за разлика от България има възможност и е разрешено те също да изпреварват.  Друго характерно нещо са многото велосипедисти и пешеходци по пътищата между населените места. Някои от тях се движат направо по платното и очевидно не се притесняват от профучаващите покрай тях автомобили. Така че, трябва да се внимава. Мигачите не са много на почит и обикновено не се използват при завиване или изпреварване. Не бива да ви учудва и кола спряла на пътя с широокотворена шофьорска врата. За да приключа с описанието на местната култура на движение, ще отбележа, че на зебра трябва да се пресича много внимателно и с оглеждане, защото колите не се съобразяват много, много и спират в последния момент.
    Пътят минава покрай Крива Паланка /в близост е Осоговския манастир/, Ранковце, Куманово и малко след това е отбивката, по която се качихме на магистралата идваща от Белград. Едва ли ще е изненада, ако кажа, че освен по-високата разрешена скорост и повечето ленти за движение, тя не е с много добро качество и не се различава особено от нашата "Хемус". Не след дълго минахме през новостроящ се пункт за плащане, който още не работи и малко след това спряхме пред кабинките за първото плащане. Нямаше опашки, а преминаването беше безпроблемно и бързо. Цената за преминаване през пункт Романовце за отсечката Куманово - Миладиновци е 60 денара. Това беше и най-скъпия участък от нашия път. Десет минути по-късно достигнахме до пункт Миладиновци, където второто плащане за пътя Миладиновци - Скопие е в размер на 40 денара. Времето за достигане на следващия пункт е около половин час, като никъде не се влиза в столицата. Пътят от Скопие до Тетово е разделен от две патарини, разположени не много далеч една от друга, като и за двата участъка се плащат по  40 денара. За по малко от десет минути достигнахме до предпоследния пункт за плащане Тетово - Гостивар. Цената е 30 денара, толкова е и на последната патарина, след която пътят към Охрид продължава на дясно, като в по-голямата си част е планински. На много места имаше строителни и ремонтни дейности, а скоростта предвид завоите и движението рядко можеше да надвиши 60 км.. След преминаването на планинския проход продължихме с позволеното  и към 12:00 ч. местно време пристигнахме в Охрид. Градът ни посрещна със слънце, хубаво време и обедно оживление, а ние се отправихме към хотела.

                                                                                                                          /следва/