Primo Victoria

Понякога се чудя самичка на себе си защо си го причинявам. Знам, че краят винаги е все един и същ - карам се на телевизора. Пък той, горкият, с нищо не ми е виновен, че в неделя сутрин някой е пуснал Nova TV и онова недоразумение "Станция Нова". Не ми е виновен и че не си сменям канала, макар да знам какъв ще е резултатът - ще ме вбесят с глупостите си. Е, тая сутрин не беше изключение! Темата за и против пушенето на обществени места, уж вече клиширана, изтъркана и скучна, ми бръкна на едно тайничко място... Непушач съм, никога не съм пробвала да пуша, нямам и желание. Не ми е приятно да ми димят наоколо, но пък и крайна никога не съм била. У дома се пуши в кухнята, другите места са забранени за цигарите и смятам, че тъй е правилно да бъде. За пушенето на обществени места, в частност заведенията, мисля следното: старата мярка беше по-логична. Да си има отделения за пушещи и въздържатели. Както и задължителна добра вентилация, тя комай е най-важна. Щото откакто забраниха д

Ден трети      Кроткият дъжд, започнал на свечеряване, се превърна в порой през нощта, съпроводен с гръмотевици и светкавици. Вътрешно се притеснявах, че времето няма да е на наша страна и вероятността да не видим отблизо красотата на природата беше доста голяма. Но нали надеждата умира последна...      Утрото настъпи, но дъждът не намаляваше и все така упорито продължаваше да вали. След закуската дойде време да се отправим към Националния парк "Плитвички езера" ( http://www.np-plitvicka-jezera.hr/en/ ) . Последен поглед към мястото, в което пренощувахме :       След излизането на главния път се върнахме назад към вход 2. Паркингът е платен и струваше 7 куни на час. За да достигнем парка се минава по дървен мост над пътя :  Междувременно дъждът започна да намалява и почти спря. След преминаването над пътя преди стъпалата, водещи към алеята по която минават автовлакчетата, се натъкваме на истинска "гора" от табели :  След кат

Визия от Facebook страницата на пица-ресторант "О'Шипка"  За тях обикновено се говори като "онези", "тези" и "такива" хора, а това винаги е пораждало желание да крещя, че те са нас и ние тях, разлика няма. Имаме си ужасно грозното название "инвалиди", с което ги поставяме в една маргинална социална група, даваща ни удобството да забравим, че утре можем да попаднем в същото положение. Напоследък се налага по-меко и толерантно говорене, но реално с това се изчерпва общественият ангажимент, не забелязваме или забравяме, че в дадени ситуации се появяват непреодолими препятствия и че за някого те са проблем. Проблем, който е лесно решим, ако му се обърне достатъчно внимание. Днес донякъде се върна надеждата ми, че може би вървим по пътя на силното и отговорно гражданско общество. Едно заведение за хранене се осмели да каже: "Заповядайте, добре сте дошли при нас! Ние осъзнаваме, че нещо ви пречи и го премахваме, за да ви бъде у