Разходка до Боянския водопад

     Здравейте приятели,


След дълго прекъсване отново съм на линия, за да  разказвам за моите впечатления по различни теми. Днес Ви каня на разходка до Боянския водопад във Витоша.

     Съвсем наскоро ми попадна като реклама една доста интересна по моему книга за водопадите в България, в която авторът Иво Николов е събрал  60 от най-красивите водопади в нашата страна. Сборникът съдържа и  много красиви фотографии и описания на тези природни красоти, които не могат да те оставят безразличен. Ето какво имам предвид.
    И така снабдени с тази великолепна книга решаваме, че е време  и ние да се полюбуваме на живо на тези природни чудеса. Неделният ден е чудесна възможност да се откъсне човек от сивата и скучна градска среда и да се гмурне в спокойствието и прохладата на планината. След кратко умуване решихме,че ще отидем до най-близкия до нас водопад - Боянския. Прочели съветите и указанията от книгата тръгваме към близкия квартал Бояна.  След петнадесет минути пътуване с кола сме на входа на алеята, която води към водопада. Това, което ми направи отлично впечатление бяха многото указателни табели, които определено помагат да не се изгуби посоката, а дори и могат да предопределят избора на маршрут.

Предварително знаех, че пътищата към водопада от тук са два и се различават по дължина и трудност. Единият, по-дългият е много приятен за ходене без значителни и трудни изкачвания, а другият - стръмен и много по-труден за изкачване. На табелата, която го обозначава си пишеше ясно "стръмен".
     Без колебание се насочихме по по-дългия маршрут и скоро започна изкачването, което, както вече споменах не беше много трудно . Прохладният и чист въздух и свежестта на гората не могат да се опишат, трябва да се усетят. Само далечното жужене напомняше все още, че под нас мързеливо се протяга града.

Неусетно обаче градското звучене заглъхна и останаха само птиците, ромонът на невидима рекичка и сянката на дърветата. Не след дълго стигнахме до първата изненада по пътя, а именно скалният храм Свети Пантелеймон .

Да си призная за пръв път виждам такъв, някак усамотен и притихнал. След като разгледахме иконите продължихме нагоре, като първата за деня цел беше Боянското езеро. Пътеката се виеше все по-нагоре, на моменти се губеше, но не чак толкова, че да не може да се следва посоката.

 Срещахме усмихнати хора, едни вече приключващи разходката, други като нас тепърва изкачващи се нагоре. И като истински туристи се поздравявахме с "Добър ден" и усмивка. Имам чувството, че в такава обстановка хората  стават някак по-дружелюбни и отзивчиви. Нямаше човек, който да откаже да ни упъти или да не отговори на въпроса, дали сме на прав път . И така улисани в разговор и любуване на природната красота, след може би половин час достигнахме до езерото.

     След кратка почивка и малко снимки на езерото продължихме към другия му край, където имаше табела с кратко описание на водоема, а малко след това и една почти изтрита табела, която, както в последствие се оказа, че е указвала пътя към водопада. Ние обаче предпочетохме да не се съобразим с нея и продължихме надолу по пътеката като започнахме леко да се притесняваме дали не се връщаме обратно. След около петнадесет минути спускане отново видяхме табелки, които указваха, че пътеката надолу е към Бояна, а тази, която продължаваше нагоре към върха щеше да ни отведе до главната ни цел. Трябва да се отбележи, че пътят беше ту пръст покрита с трева, ту каменист и правеше плавни серпентини. Междувременно бе станал и малко по-стръмен, но по мое мнение не би затруднил и човек без специална  подготовка за планината. Разминавахме се с други ентусиасти и най-важното много деца, които се катереха бодро по неравния и осеян с камъни терен.

     По едно време пред нас се чу шум от течаща вода. Охо, наближаваме......, но за наше съжаление водопадът бе все още в далечината, а шумът от водата беше просто невидим за нас поток. На места се налагаше да минаваме по мостчета като това

 или направо по камъните. След още десетина минути ходене най-накрая стигнахме заветната цел. Водопадът се показа между дърветата, а хората бяха доста повече и всеки по свой начин се любуваше на красотата му .

   В подножието му имаше и доста хора в близост до водата, пръските носеха живителна свежест на мястото, огрявано от слънцето . След кратка почивка и задължителните снимки решихме да се спуснем по стръмната пътека към Бояна. Определено този маршрут се оказа изпитание и честно казано, ако нямате добра физическа подготовка или екипировка не бих ви препоръчал да минавате от там. Пътеката следваше течението на Боянска река, като на много места трудно можеше да се нарече път. Заради падналите наскоро дъждове калта и мокрите камъни спускането беше бавно и на места мъчително.

За тази пътека определено си трябват хубави планински обувки, в противен случай възможността за неприятни изживявания ви е гарантирана. Особено ако сте по-едри или тежки като мен. Законите на гравитацията са неумолими :) . Въпреки трудния и стръмен път, обаче,  много хора го бяха предпочели за изкачване и срещнахме доста туристи и от тази страна на водопада.
    И така след четири часа и половина изкачване и спускане се върнахме в началната точка на излета в кв. Бояна, където кротко и в сянката на огромна топола ни чакаше колата, за да се върнем отново в града. Началото на посещенията на водопадите е вече поставено и с нетърпение чакаме следващите почивни дни, за да се отправим отново на път.