Бунтът на една мравка
Дете съм на прехода, само че от ония деца, родени в началото на 80-те години, хванали от времето на бонбони "Лакта" и дъвка "Идеал". Онези деца, които имаха странната съдба да израстват в новото време, но направлявани и възпитавани със старите нрави. Бях на 14 през знаковата 1997 г., далече от столицата и вълненията пред Парламента. Спомням си как гледахме телевизионните предавания с ококорени очи и се тревожехме какво се случва там в София, какво правят хората, защо става така. 16 години по-късно се оказвам във вихъра на подобни събития, при това не като страничен наблюдател на случващото се, а като действаща единица. Днес аз протестирам. В последните дни се наслушах на обяснения защо го правя, какво искам. Обясняваха ми го представители на партии, групи в социалните мрежи, знайни и незнайни водачи на протеста. Благодаря им на всички, че формулираха мотивите ми, но... никой не ги отгатна. Аз протестирам, защото това е мое конституционно право и дълг пред мен