Primo Victoria

     Ден първи            Часът е 4:00 сутринта и алармата пронизително звъни – време е за ставане. Началото на пътуването към Хърватска, което подготвяхме толкова усърдно. След месеци на проучване, четене,   планиране и подготовка най-накрая дойде момента за отпътуване. След задължителното кафе и приготовления в 04:50 сме готови да тръгнем. Engine check и старт. Първа спирка по маршрута бензиностанцията на "Еко" на Павлово за зареждане. Резервоарът побра 38 л дизел до капачка и по Околовръстното шосе за петнадесет минути стигнахме до "Метро-Люлин", където беше уговорена срещата с втората кола. В 05:27 се отправихме към Калотина . Пътят до границата мина сравнително леко, като единствено насрещните колеги – шофьори леекичко ми опънаха нервите с постоянните си опити да ми покажат, че карам на дълги, то не бяха присветквания, не бяха директно на дълги, а всъщност си бях изряден - само на къси. Противно на очакванията ми минахме леко и двете граници - българс

Тук, отново тук, което е някъде там. Някъде там по безкрайния диагонал между София и Силистра, по криволиците на времето отново се завръщам - по-богата, по-мъдра, малко по-стара. И цялото това завръщане е изпълнено с някакво бляскаво очарование, което кара зениците ми да се разширяват от удивление и цялото ми същество да трепери със събудените за живот сетива. Сладостна възбуда и гордост ме заливат, защото знам, че пътувайки към родния дом, всъщност съм у дома. А този мой дом от 111 хиляди квадратни километра  е тъй пропит от великолепие, облечен в приказно одеание... Направо оставам без дъх! Струва ми се, че в този случай думичката "красиво" е някак твърде слаба, за да се опише цялата внушителна прелест на Моята България! Погледът ми пробягва смутен и развълнуван по стръмните склонове на планината и все не може да обхване цялата феерия от цветове. Невъобразимо е как всичкото златно на последните слънчеви лъчи блести в листата на дърветата, за да се смеси с най-зеленото зел