Primo Victoria

Ако ви предстои за пръв път да отскочите до южната ни съседка с кола и сте от хората, които много държат да знаят какво ги очаква, попаднали сте на правилното място. Тази година взехме решението да сменим обстановката и като много други да отидем на море в Гърция. Разбира се, подготовката на пътуването започна отрано. След като си избрахме мястото за почивка (за Камена Вурла ще ви разкажа в следващ пост), трябваше да направим всичко необходимо и да съберем максимално много информация от приятели какво ни чака. Не е изненада, че се натъкнахме на доста интерпретации от типа "чувал съм, че", които впоследствие се оказа, че нямат нищо общо с действителността. Какво обаче наистина трябва да знаете за пътуването с автомобил в Гърция, за да бъде почивката ви весела и приятна: 1. Погледнете задължително дали сте преминали годишен преглед, за да не се озовете в нашата ситуация да бързате в последната седмица. :) Имайте предвид, че ако наскоро сте сложили газова уредба на кол

      Неотдавна получихме предложение от наши познати да посетим Охрид, което приехме без колебание. Не е далеч от София, посещавали сме го отдавна, свързано е с историята ни, все аргументи "за". След приключването на майските празници започна проучването на маршрутите, правилата за движение в Македония, подготовката на колата, валутата, начините на плащане, местата за посещение. За щастие в интернет има достатъчно информация, което улеснява планирането на всяко пътуване. След което остава удоволствието от посетените места и проверката от първо лице на прочетеното.      След като автомобилът беше подготвен за пътя дойде време за малките подробности, които обаче често имат важно значение. На първо място, GPS приложение, което да работи в offline режим. Предложенията в този сегмент са достатъчно много, но след известно проучване се спрях на  MapFactor Navigator  и мога спокойно да заявя, че софтуерът се справи отлично по време на пътуването, като единствените неточности

   Лято е! Една от първите асоциации, които идват на ум е ваканцията на море. Слънце, разхлаждащ бриз, шепот на вълни и блажено излежаване на плажа. Но почивката няма да е почивка, ако не е подчинена на определени правила, спазването, на които са гаранция за пълноценно преживяване. Като експерт в морския отдих, реших да споделя няколко идеи, които гарантирано превръщат отпуската на морето в незабравим спомен. И така, да започваме.    На входа на всеки охраняем плаж има голяма табела, на която са изброени няколко важни информации–флагова сигнализация, работно време на спасителите, цени на чадъри и шезлонги и нещо много важно, касаещо домашните любимци. Звучи познато, нали? За да не нарушавате комфорта си и да изневерявате на стила си, направете следното:    Не се съобразявайте с досадните флагчета, които още по-досадните спасители поставят по постовете. При жълт и червен флаг, задължително влизайте с пояси, дюшеци, надуваеми лодки и всичко, което може да ви задържи над во

  Вероятно повечето хора обичат началото на май заради многото празнични дни и възможността да попътуват из страната или в чужбина. Ние не правим изключение, макар  че дъждовните облаци и навъсеното време за малко да объркат нашите намерения.      Е, решаваме, че ще рискуваме и напук на прогнозите се тръгваме на юг. Крайна точка на пътуването - Кърджали, на гости. Речено, сторено, сутринта на 02 май оставяме навъсената София и се отправяме по магистралата. Нормално натоварено движение и лека полека проясняващо се небе. След Ихтиман се отклоняваме надясно и поемаме по пътя за Пазарджик. След дежурната спирка в Белово продължаваме надолу към Пловдив. Трафикът се позасилва, но хубавото на този път е, че след Пазарджик става достатъчно широк и изпреварванията са сравнително лесни и безопасни. Нямаме точен час на пристигане, така че се движим според ограниченията и без гонки с летящите покрай нас състезатели.       Въпреки, че знам пътя до Кърджали, решаваме да проверим какво ще предло

     Какво може да прави човек в дъждовен ден? Вероятно отговорите ще са свързани с дейности вкъщи, но ние предпочитаме да сме навън. По тази причина въпреки лошата прогноза и облачното небе тръгваме на път. Този път посоката е Трън и по-точно ждрелото на река Ерма.      Както обикновено, пътят минава по магистралата до Перник, след което преминаваме през града. Времето се мени почти на всеки километър и от слънчево преминава в облачно и дъждовно. Излизайки на пътя към Брезник и Трън се смрачава и започва да вали все по-силно. Да си призная, започнах леко да се притеснявам какво ли ще е като пристигнем до крайната точка. Но след навъсените облаци, далеч напред хоризонтът сияеше във ведро синьо и даваше надежди, че ще е слънчево и няма да вали.      След половин час преминаваме през Брезник, а пътя минава през центъра на града. Не след дълго слабия ръмеж премина в проливен дъжд, който чистачките едва смогваха да изчистят.    Пороят спря точно толкова внезапно, колкото и започн

     Наближава Коледа и въпросът: "тази година накъде ?" отново излезе на дневен ред. Бърз преглед на офертите и решението се появи бързо и без никакви колебания - Чепеларе. Както и миналата година в малкото градче сгушено между склоновете на Родопа планина намерихме нашето местенце за почивка и отдих в края на годината.      И така след кратки приготовления и товарене на багажа напускаме София към 14:00 ч. по обед и се отправяме по магистралата за Пловдив. Тази година зимата все още не е показала на какво е способна и пътят е сух, като само на сенчестите места асфалтът е мокър и изисква малко повече внимание с високите скорости. Движението е натоварено като за втори почивен ден, но въпреки това пътуването е нормално и все още неизнервено. Зимното слънце наднича тук там из зад облаците, създавайки ведро настроение. Единственото странно нещо в цялата картинка е може би липсата на сняг, нетипично за това време на годината. Надеждата ни е, че такъв ще има в планината..... Сле

     Казваме "довиждане" на Букоровския манастир и се връщаме по черния път на главния път, завиваме на ляво и продължаваме към с. Разбоище, където няколко на брой табели ни упътват към манастира. От асфалт пътят отново стана черен . Решавам, че е безсмислено да продължаваме с кола и на първото широко място паркирам, след което продължаваме пеш. Пътят се вие надолу, като постепенно става все по-тесен, докато се превърна в пътека между дърветата.  След десетина минути спускане пред нас се разкри красотата на планината срещу и под нас : В далечината заваля и след моментно колебание решаваме, че щом сме стигнали до тук няма да се върнем и продължаваме към манастира, който беше под нас . Междувременно дъждът достигна и до нас и трябваше да бързаме надолу към първия заслон, малка изоставена постройка до железопътната линия виеща се между скалите. Заваля силно, докато стигнем до спирката. Е, успя да ни понамокри, но това беше нищо в сравне

     Събота е и решаваме, че е времето е идеално за разходка. След кратко съвещание посоката е избрана - ще отидем до Годеч и по-специално до с. Туден, в чиито околности се намира водопадът Котлите. Денят изглежда обещаващ, метеоролозите прогнозират слънце и тук там кратък дъжд.  Подготовката е почти символична - малко суха храна, вода, удобни обувки и верния фотоапарат, без който не тръгваме на път.      Движението не е много натоварено и сравнително бързо достигаме отбивката за Костинброд и Петрохан. Пътят е сравнително приличен, дупките са новозапълнени и почти не се усещат. След двайсетина минути достигаме отклонението за   Годеч  и поемаме към градчето, водени от навигацията. Първоначалният план беше да спрем в центъра, но компютъра имаше друго мнение и ни изведе на пътя за Туден. Продължаваме по тесен път и не след дълго се появи табелата и разклонение, което указваше два км до селото. Но пътят продължаваше и направо и аз реших,че продължаваме напред, надявайки се, че ще има таб