Ждрелото на Ерма

     Какво може да прави човек в дъждовен ден? Вероятно отговорите ще са свързани с дейности вкъщи, но ние предпочитаме да сме навън. По тази причина въпреки лошата прогноза и облачното небе тръгваме на път. Този път посоката е Трън и по-точно ждрелото на река Ерма.

     Както обикновено, пътят минава по магистралата до Перник, след което преминаваме през града. Времето се мени почти на всеки километър и от слънчево преминава в облачно и дъждовно. Излизайки на пътя към Брезник и Трън се смрачава и започва да вали все по-силно. Да си призная, започнах леко да се притеснявам какво ли ще е като пристигнем до крайната точка. Но след навъсените облаци, далеч напред хоризонтът сияеше във ведро синьо и даваше надежди, че ще е слънчево и няма да вали. 

    След половин час преминаваме през Брезник, а пътя минава през центъра на града. Не след дълго слабия ръмеж премина в проливен дъжд, който чистачките едва смогваха да изчистят.

   Пороят спря точно толкова внезапно, колкото и започна. А пред нас небето се беше прояснило и донесе успокоение, че не отиваме напразно. Наближаваме Трън, пътят преминава през тесен каменен мост, след който започва изкачване и поредица от много остри завои, след което последва спускане и влизаме в града. Указателните табели за ждрелото са достатъчно, така че няма как да се объркате. Преминава се през центъра и след това по тесен път се стига до място за отдих, където можете да оставите колата и да се изкачите към самото ждрело, както и да продължите към Трънската екопътека. В близост до импровизирания паркинг е направен много приятен кът за отдих с множество маси и барбекюта, както и детска площадка. 

Ако сте запалени туристи и събирате печати, то освен в града и механата Ерма, такъв можете да вземете и от лелята, която продава скара/бира под шатра в началото на паркинга. Длъжен съм да предупредя, че нейния печат е толкова грохнал от употреба, че трудно може да се разбере какво е изобразено. Но, ако това не е проблем за вас и имате въображение, можете да се възползвате. 

    И така, поемаме по тясна пътечка към ждрелото. Шумът на реката е все по-отчетлив, а из въздуха се носи аромат на люляк. Спускаме се бавно, защото така: 

    се стига до дървеното мостче над самото ждрело. Няма да описвам какво е усещането да си над водата.  Следващите кадри говорят сами: 

   А от другата страна се вижда това:

     Продължаваме нашата разходка към другия бряг, където отново ни посреща стръмната пътечка.

 Изкачването завършва на склона, където върви Трънската екопътека. След кратък размисъл решаваме, че ще се поразходим до някъде по нея. В далечината небето отново беше притъмняло и няколкото предупредителни капки дъжд, докато бяхме на мостчето подсказваха за предстоящия валеж. 

  Тръгваме по пътеката, която обаче минава през този тунел:

    След излизането от тунела, пътят се вие покрай реката. Според други пътеписи, след излизането от тунела пътеката започва със стръмно спускане надолу към реката. Табелата е почти изтрита, а импровизираните стълби са в лошо състояние, така че е въпрос на избор дали ще продължите по пътя напред или ще се спуснете надолу. Избираме първия вариант Прави впечатление, че по пътя има доста места за отдих с пейки и навес, което прави разходката приятна и не много изморителна, поне в частта й, която преминахме. За мое съжаление явно вродената ни склонност към разрушение на всичко около нас не беше подминала и кошчетата за отпадъци, които бяха посмачкани и пълни. Неволно се сетих за посетен преди две години друг природен парк - Плитвичките езера в Хърватия и начинът на поддръжка там на подобни съоръжения. Определено сравнението не е в наша полза, но да се надяваме, че все някога ще се научим да ценим това, което ни е дала природата. 

След още двайсетина минути ходене по пътеката и любуване на красотите наоколо,

решаваме, че е време да се върнем. Черните облаци ни настигат бързо и до колата се добираме под чадърите. Въпреки това, обаче, групата е доволна от видяното и си обещаваме, че когато дъждовете спрат и е по-топло ще се върнем пак, за да се разходим по цялата екопътека с всичките й близо 14 км..