Хърватска - приключение на колела

Ден трети

     Кроткият дъжд, започнал на свечеряване, се превърна в порой през нощта, съпроводен с гръмотевици и светкавици. Вътрешно се притеснявах, че времето няма да е на наша страна и вероятността да не видим отблизо красотата на природата беше доста голяма. Но нали надеждата умира последна...

 
   Утрото настъпи, но дъждът не намаляваше и все така упорито продължаваше да вали. След закуската дойде време да се отправим към Националния парк "Плитвички езера" (http://www.np-plitvicka-jezera.hr/en/) . Последен поглед към мястото, в което пренощувахме : 

     След излизането на главния път се върнахме назад към вход 2. Паркингът е платен и струваше 7 куни на час. За да достигнем парка се минава по дървен мост над пътя : 

Междувременно дъждът започна да намалява и почти спря. След преминаването над пътя преди стъпалата, водещи към алеята по която минават автовлакчетата, се натъкваме на истинска "гора" от табели : 

След като сме се запознали с множеството забрани, продължаваме надолу към същинския вход/изход на парка по тази алея:

Минахме  и покрай трите хотела, които са рекламирани в сайта, но видът им е доста соц и някак остарял. Междувременно дъждът спря и аз вътрешно бях безкрайно доволен, защото замисълът ми бе на път да се осъществи. След петнадесет минутно ходене достигнахме до касите, където трябваше да изберем програма и в съответствие с нея да се отправим към маршрутите, обозначени с букви. Както е видно и в сайта на парка,  изборът е  между различни програми в зависимост от времето, което можете да отделите за разглеждане ( http://www.np-plitvicka-jezera.hr/en/index.php?option=com_content&view=article&id=71&Itemid=85). В нашия случай се спряхме на програма H  4-6 часа, предвид на това, че бяхме с малко дете на три години и обяснението на екскурзоводите, че пешеходната част от маршрута е около пет километра. Цената е фиксирана независимо от програмата, като е разделена на силен и слаб сезон. Ние платихме по 110 куни на възрастен (http://www.np-plitvicka-jezera.hr/en/index.php?option=com_content&view=article&id=40&Itemid=71). В общи линии при избор на маршрут е необходимо да прецените колко време можете да отделите за разглеждане на природния парк, физическото ви състояние и дали обичате да се катерите или да се спускате. Ние избрахме варианта, в който с влакче се качихме на най-високата точка и от там беше само спускане и много малко изкачване,  като в различни точки маршрутите се пресичаха. Както стана ясно по-късно, най-дългите като време програми дават възможност да се разгледа целия парк. И така време е да потеглим към станция №4, откъдето започва и пешеходният преход. Отново заваля силен дъжд, но сме решени да разгледаме езерата, независимо от атмосферните условия . 

     Влакчето бавно потегля и по асфалтиран път с много завои, покрай скритите от дървета езера, ни отвежда до началната точка на нашата разходка, разположена високо в планината. 

Дъждът намаля със слизането ни от влакчето и по мократа алея се отправяме към първото езеро : 

 Красотата на природата не може да те остави равнодушен дори и в този намръщен и студен есенен ден. Пътят е лек, не се усеща и не уморява, а всеки изминат метър разкрива нови и нови  прелестни гледки. Грижите, които полагат стопаните на парка са видими - нямаше нито едно пълно кошче за боклук (а те бяха през 20 м.), нямаше отпадъци нито по алеите, нито на местата за почивка, а дървената пътека, по която се движат туристите се ремонтира своевременно, за да не се допускат инциденти (срещнахме двама майстори-дърводелци, които подменяха опасен участък,  въпреки, че дъските не бяха счупени ) . Водата тук е в изобилие, на места извира и тече буквално под краката на посетителите.

И така четири часа се изнизаха неусетно в любуване на невероятните гледки. Корабчето ни отведе на отсрещния бряг, съвсем близо до началната точка на разходката. Беше време да си кажем "довиждане" с езерата, но си обещахме, че ще се върнем пак, за да направим пълна обиколка на природния парк. 

    Отправяме се към следващата точка от нашето пътуване - Трогир, отстоящ на 228 км от езерата. Поемаме по пътя към Сплит. По причини, които няма да коментирам, се наложи да се отклоним от него към градчето Оточак, за да стигнем по-бързо до магистралата, което на практика удължи пътя с почти 80 км. Малко след отклонението  последва влизане в планински проход с изключително остри завои. Отново преваляваше дъжд, което направи пътуването не особено приятно. Единственото "предимство" беше, че почти нямаше движение. Определено ви съветвам да не правите тази грешка, освен ако не сте любители на екстремното каране из завои като мен :) .

 На излизане от Оточак минахме през първата за цялото пътуване полицейска засада, естествено след ограничение на скоростта от 50 км. Дотук нищо необичайно и съвсем в реда на нещата. Изненадах се обаче от това, че полицаите не реагираха на чуждата регистрация на колата и тъй като се движех в ограничението, изобщо не се заинтересуваха от нас. Признавам си, че се бях приготвил за спиране и поне проверка на документите, каквато е обичайната практика у нас. Няколко километра след това се качихме отново на магистрала А1. За наше съжаление след само 42 км трябваше  да излезем от нея при Перушич, заради строително-ремонтни работи и да продължим по пътя към Госпич, откъдето отново се върнахме на магистралата. Продължихме до изходния пункт  Пргомет, от който се отклонихме към Трогир. Цената на двата прехода беше съответно 14 и 81 куни. 

  И така около 18:00 ч местно време под нас се разкриха морето и самият град 

   

Следвайки  GPS-a и указателните табели, достигнахме крайната за деня точка - мястото за почивка Villa Tina (http://www.vila-tina.hr/index_uk.html). След настаняването и бързото топване на пръстчето в морето, се отправихме към центъра за разходка и вечеря. Интересен град е Трогир и заедно със Загреб се превърна в наш фаворит от пътуването.