Майски пътешествия

  Вероятно повечето хора обичат началото на май заради многото празнични дни и възможността да попътуват из страната или в чужбина. Ние не правим изключение, макар  че дъждовните облаци и навъсеното време за малко да объркат нашите намерения. 

    Е, решаваме, че ще рискуваме и напук на прогнозите се тръгваме на юг. Крайна точка на пътуването - Кърджали, на гости. Речено, сторено, сутринта на 02 май оставяме навъсената София и се отправяме по магистралата. Нормално натоварено движение и лека полека проясняващо се небе. След Ихтиман се отклоняваме надясно и поемаме по пътя за Пазарджик. След дежурната спирка в Белово продължаваме надолу към Пловдив. Трафикът се позасилва, но хубавото на този път е, че след Пазарджик става достатъчно широк и изпреварванията са сравнително лесни и безопасни. Нямаме точен час на пристигане, така че се движим според ограниченията и без гонки с летящите покрай нас състезатели. 

     Въпреки, че знам пътя до Кърджали, решаваме да проверим какво ще предложи любимата навигационна система, като предположението ни е, че ще ни преведе през Асеновград. И колкото повече наближавахме Пловдив, толкова по-силно беше убеждението, че това е нашия маршрут. В крайна сметка нищо не се губи, крайната цел е една. Повечето шофьори, може би, биха предпочели да използват пътя за Хасково и от там да се отклонят за Кърджали, но да си призная и следващия път, в който ще пътуваме в тази посока бих минал по настоящия ни маршрут. Причините? На първо място, много по-интересен и красив маршрут през планината. На второ място, спокойното пътуване. Може да е било случайност, че нямаше движение, но липсата на тирове и на камикадзета беше повече от осезателна. Бързам да предупредя, че ако острите завои и проходите не са по вкуса ви, то този маршрут не е за вас. И така след краткото "лирическо" отклонение се връщаме отново към пътуването. Първите 25 км. след Асеновград определено не са най-приятните заради лошия асфалт, множеството кръпки и дупки. Но пък селата, през които преминава пътя ни се сториха интересни. 

    След първите няколко километра дупки  в прохода, пътят е подновен, с хубав асфалт и маркировка. Остава само удоволствието от карането по завоите и планинските пейзажи около нас. Времето продължава да си играе и от почти слънчево около Асеновград се превръща за кратко в познатото от София навъсено, студено и дъждовно. След близо 50 км. излизаме на главния път Хасково - Кърджали малко над с. Черноочене. Остава съвсем малко до крайната цел, а за да направи престоя ни още по-приятен, зад облаците наднича слънцето.
     Градът ни посреща със слънце и приятни пролетни температури. След кратка почивка и среща с нашите любезни домакини, надвечер, решаваме да се поразходим към близкия парк Простор. Определено си заслужава да се види, особено заради атрактивната детска железница и наскоро поставения изтребител. Нашето внимание е привлечено именно от влакчето, тъй като при предишното ни гостуване то не работеше и сега се надяваме, че ще можем да се повозим. На перона има и други пътници, което означава, че ще повозим. Не след дълго бавно и достолепно се появява цялата композиция.

     Пътуването с влакчето е доста забавно, въпреки тесните вагончета. А и едва ли ще ви се случи често да минете покрай машиниста, а той да потича след вас. Спокойно, няма нищо страшно, човекът просто смени стрелките, за да можем да се върнем......
      Разходката приключва след още малко време обиколка по алеите и снимки около самолета. А ние се подготвяме за обиколката на следващия ден.