В околностите на Годеч

     Събота е и решаваме, че е времето е идеално за разходка. След кратко съвещание посоката е избрана - ще отидем до Годеч и по-специално до с. Туден, в чиито околности се намира водопадът Котлите. Денят изглежда обещаващ, метеоролозите прогнозират слънце и тук там кратък дъжд.  Подготовката е почти символична - малко суха храна, вода, удобни обувки и верния фотоапарат, без който не тръгваме на път.
     Движението не е много натоварено и сравнително бързо достигаме отбивката за Костинброд и Петрохан. Пътят е сравнително приличен, дупките са новозапълнени и почти не се усещат. След двайсетина минути достигаме отклонението за  Годеч и поемаме към градчето, водени от навигацията. Първоначалният план беше да спрем в центъра, но компютъра имаше друго мнение и ни изведе на пътя за Туден. Продължаваме по тесен път и не след дълго се появи табелата и разклонение, което указваше два км до селото. Но пътят продължаваше и направо и аз реших,че продължаваме напред, надявайки се, че ще има табела за Букоровския манастир, до който са и Котлите. Е, табела не видяхме, но пък местните се позабавляваха, че търсим водопад. И ни насочиха по пътя за Разбоище, като трябваше да се оглеждаме за дървена табелка !? Излизаме от селото и след няколко минути встрани от пътя намираме указанието. Разбоишки манастир -  направо, Букоровски - наляво.
      Пътят стана черен и минаваше през полето.

    Така че, ако някой реши да го посети, нека да има предвид, че трябва да е в сухо време или да е с кола, която да не се плаши от кал и дълбоки коловози. След близо километър достигаме и първата точка от нашата екскурзия -  Букоровския манастир.

    В двора е тихо и безлюдно. Само манастирското куче Лиска се изтяга блажено на сянка.

    В близост до параклиса има къща, в която живее баба Цеца, която поддържа манастира, но вместо нея ни посреща друга жена, която пъргаво се спуска да отвори вратата на църквата.

    Ако сте прочели описанието в линка под името на манастира, вече знаете, че църквите са пет, но само тази на снимката е действаща. Това, което ме впечатли тук, а впоследствие и в Разбоишкия манастир е, че никой не стои да продава свещите. Има си цени и всеки, който иска да запали си купува сам, като пак сам си взема и ресто, ако се налага. 

    Неусетно е станало обед и след кратка почивка се отправяме към водопада. Оставяме колата пред манастира и съпровождани от Лиска тръгваме по коларски път, който постепенно започва да се губи . 

    

    

    И тук пътят внезапно свърши. 

    Последва известно лутане, докато се ориентираме къде е пътечката, по която трябва да стигнем до водопада. Е, открихме я . Там, при пожълтялото борче :) 

    Последва стръмно спускане надолу и пред нас се разкри водопада или по-точно това, което беше останало от него. 

    Какво да се прави, ще трябва да почакаме да завалят обилни дъждове, за да се събуди и той. Въпреки това, обаче не сме разочаровани, защото разходката дотук беше много приятна и видяното си заслужава . 

     Връщаме се при колата и се отправяме към следващата ни спирка - Разбоишкия манастир . 

/следва/