В Родопите по Коледа

     Наближава Коледа и въпросът: "тази година накъде ?" отново излезе на дневен ред. Бърз преглед на офертите и решението се появи бързо и без никакви колебания - Чепеларе. Както и миналата година в малкото градче сгушено между склоновете на Родопа планина намерихме нашето местенце за почивка и отдих в края на годината.

     И така след кратки приготовления и товарене на багажа напускаме София към 14:00 ч. по обед и се отправяме по магистралата за Пловдив. Тази година зимата все още не е показала на какво е способна и пътят е сух, като само на сенчестите места асфалтът е мокър и изисква малко повече внимание с високите скорости. Движението е натоварено като за втори почивен ден, но въпреки това пътуването е нормално и все още неизнервено. Зимното слънце наднича тук там из зад облаците, създавайки ведро настроение. Единственото странно нещо в цялата картинка е може би липсата на сняг, нетипично за това време на годината. Надеждата ни е, че такъв ще има в планината..... След кратка отбивка в Белово продължаваме по пътя за Пазарджик и Пловдив, като движението си е все така интензивно. След час се включваме в колоната към Асеновград, а навън започва бавно да притъмнява. Дотук беше лесната част.... След като табелата за края на града остана зад нас започна осеяния с много и остри завои път към Чепеларе. Ако сте чели някой от предните пътеписи, вероятно знаете, че подобни трасета са ми любими, но да си призная точно по този път не изпитвам удоволствие от шофирането. И то не защото  е лош, а защото за пореден път се убедих какво представлява комбинацията неопитност + безразсъдство + наглост. Няма да се спирам подробно на тази част, защото целта на описанието е друга. Така или иначе след още час и половина стигам пред хотела, който ще е нашата база за следващите три дни. Единственото неприятно нещо е, че и тук няма сняг......

    На следваща сутрин се качваме на Пампорово, нооо и тук снежецът е малко, но пък е достатъчен за малко спускане с гумени рингове и шейна.

 Един час минава неусетно, наближава обед, но на никой от групата не му се мисли за прибиране. Решаваме, че е добра идея да отидем до Смолян. Вариантите за това са два, да се върнем до главния път Чепеларе - Смолян или от Пампорово да продължим към града. Решаваме да се доверим на GPS-а и се отправяме към главния път №86 . Мога само да кажа, че определено не се оказа най-добрия вариант за пътуване до Смолян. Неособено добър път, поразбит в по-голямата си част асфалт и все така приятни остри завои и стръмно спускане. Хубавото е, че почти няма движение и най-после се наслаждавам на трасето. Е, спътниците ми едва ли  на същото мнение, но....  Като изключим, че по същия този път се стига до Обсерваторията на Рожен, минаването по този маршрут определено не е добра идея. Отнема много повече време за пътуване и е по-дълъг в сравнение с този през Пампорово макар и с малко.

     Смолян ни посреща с празнично настроение и център пълен с хора.

    Разхождаме се по главната улица и решаваме да посетим планетариума. Притеснението, че в този мрачен ден преди Бъдни вечер едва ли ще има желаещи да го разгледат се разсейват с наближаването на часа, в който започва програмата. Препоръчвам го горещо на всички, дори и да не сте изкушени от астрономията, звездите и космоса. Преживяването си струва. За себе си мога да кажа, че ме върна за четиридесет минути в детските ми години, когато научно-фантастичните романи ми бяха настолно четиво.....

     След краткото пътешествие до края на нашата галактика идва време да тръгнем отново към Чепеларе. Но преди това трябваше да видим черквата "Свети Висарион Смоленски" :

    След паленето на свещи за здраве поемаме отново на път, но решавам, че трябва да пробваме и пътят през Пампорово. Определено по-добрият маршрут според мен, а разстоянието до курорта е само 11 километра.

Денят завърши подобаващо в басейна на хотела и обмисляне на план за следващия ден.

    Вторият ден от престоя ни започна с мрачно утро, но за сметка на това сравнително топло. Снегът почти изчезна и стана ясно, че днес няма да можем да се пързаляме, затова решихме, че е добре да се поразходим отново из околностите, като първа спирка беше Обсерваторията в Рожен . Изкачването към нея става по сравнително хубав път, указателните табели са достатъчно на брой и няма как да се обърка човек. С изкачването към върха тук там пътя беше заснежен, заобиколен от борова гора. Пристигаме горе, но за наше съжаление не можахме да чуем беседата, защото не се събраха необходимия брой желаещи :), освен нас имаше още една кола и понеже математиката е наука чудна, четири + три не е равно на седем, а на пет, нямаше разказ. Обяснението е съвсем просто, малките деца не се таксуват.  Е, поне се поразходихме до телескопите и направих няколко снимки. Успокоението е, че така ще имаме още един повод да дойдем в района.

    Не ни се прибираше в хотела, затова през Пампорово отново решихме да отидем до Смолян, за да поправим пропуск от предния ден, а именно да посетим Историческия музей. Е, не ни провървя, празникът си е празник и беше затворено. По пътя към града се отбихме до манастира Свети великомъченик Пантелеймон. 

    След като не можахме да разгледаме експозицията, отидохме до част от Смолянските езера, които според описанията, които бях намерил преди това, започваха от покрайнините на града. 

     В близост се намира и пътя към едноименната хижа, но след  петнайсет минути движение по него, реших, че е по-добре да не рискувам да продължа. Все пак сме с лек автомобил, а и пътят е толкова тесен, че обръщането щеше да е проблем. Връщаме се в хотела уморени от обиколката, но доволни и с набелязани за пролетта или лятото нови места за посещение. 

На следващият ден предстоеше пътуването обратно към София, но това вече е друга история....