Българският бизнес и криворазбраната цивилизация
За 13 години работа в различни компании, повечето от които най-големи в своята сфера, се убедих, че бизнесът в България “боледува” от тийнейджърска увереност, че е винаги прав, но... неразбран. И като пиша думата “бизнес” имам предвид онези хора, участващи във вземането на важните решения, от останалите и без това нищо не зависи, те са просто водата в мелничното колело.
От позицията на човек, изучавал задълбочено и реализирал се в областта на социалната комуникация, се интересувам живо какви качества са необходими, за да бъдеш истински лидер от ранга на Ричард Брансън например. И неминуемо си правя съпоставки със собствения си опит и споделените преживявания в приятелския ми кръг. Погледът “под микроскоп” дава възможност да се посочат няколко основни недостатъка, които пречат на българския предприемач да се разгърне и реализира успешно.
1. “Фирмата е моя, ще правя каквото АЗ реша.” Вероятно 99% от четящите са чували тази реплика неведнъж. Неоспорим факт е, че който дава парите, поръчва музиката. Но истината е, че никой не е толкова компетентен във всяка област. Затова си наема работна ръка или с други думи казано - купува си мозъци, които да се настроят на неговата честота, за да му носят печалби. Практически обаче подборът на кадри може да е неуспешен още в самото начало по ред причини - по интервюта хората имат навика да послъгват за уменията си; самите работодатели нямат ясна идея какъв човек търсят и в какво ще се изразяват задълженията му; неумение да се прецени доколко е подходящ кандидатът за позицията. И все пак, след “кастинга” в компанията вече е назначен специалист, който поема определени функции и тук се получава парадокс - мнението му се търси едва тогава, когато нещата вече са почти неспасяеми. В останалото време той е по-скоро някой, който прави едни неща, за които получава заплащане, често неоправдано високо. Запомнете, драги мениджъри, имате екип зад гърба си, не го неглижирайте, защото той е вашата основа и спасителен пояс в трудните ситуации. Параноята може да бъде колкото полезна, толкова и токсична за организацията, която ръководите.
2. Без ясна цел и посока. Представете си, че играете с любимото си домашно куче, което чака да му хвърлите пръчка, за да се втурне да я гони. Ако му я скриете, то започва хаотично да се щура по поляната, за да я търси. Същото се случва и със служителите във фирмата. Ако нямат ясно поставени изисквания и не им се представи визия за бъдещето на компанията, не могат да имат вина, че не отговарят на очакванията и не изпълняват задачите си, просто в случая sky is the limit. Обзалагам се, че половината от компаниите, за които работите, нямат и не са имали никога маркетингова стратегия, действа се според случая и ситуацията.
3. "Когато говориш с мен, ще мълчиш!" Обратната връзка е от огромно значение - както за служителите, така и за ръководството. Обичайно обаче тази двустранна комуникация е нарушена от възприятието, че персоналът не е достатъчно компетентен, за да изказва конструктивна критика към мениджърския състав. Позволява се на егото да надделее и веднага се преминава в защитната позиция на “аз съм шефът тук и ти нямаш право да ми говориш така”. Никой не е безпогрешен, а и още една гледна точка никога не е излишна, дори само защото информацията не достига винаги в пълния си вид до най-високите нива. Много казуси се решават в полеви условия и е по-релевантно да дадете думата на онези, които са “на фронта”, за да има по-реален поглед върху развитието на бизнеса.
4. Липса на личен пример. Моралът на служителя зависи изцяло от този на неговия мениджър. Ако той вижда пред себе си човек всеотдаен, анализиращ и отговорен към поетите ангажименти, неминуемо ще се стреми също да бъде такъв. В противен случай мотивацията му е на равнището на Марианската падина и не е редно да бъде винен, че е “калпав”, “мързелив” и “с ограничени възможности”. Няма по-унищожителен фактор за екипния дух от извода, че каквото и да направиш, ще ти бъдат посочени грешки, каквито допуска и началникът ти, с разликата че на него е позволено. Особено когато добрите постижения и положените усилия са неглижирани постоянно. Парите не са единственият мотивиращ фактор, много хора просто искат да получат признание за добре свършената работа и удовлетворение, че са оценени подобаващо.
5. Няма разлика между личното и служебното. В духа на предната точка, пагубно за мотивацията на екипа може да се окаже смесването на личния живот и служебните отношения. При това в няколко аспекта:
- Никой няма право да изисква да посветиш целия си живот на дадена компания, това е въпрос на личен избор. В Германия преди няколко години със закон беше забранено на работодателите да безпокоят служителите си в извънработно време по служебни въпроси. Така е редно да се случи и у нас;
- Използването на факти от личния живот на служителя, за да бъде принуден да приеме определени положения и решения на компанията. Недопустимо, но не необичайно намесване в извънработната действителност на подчинения, задаване на нетактични въпроси, та дори и опити той да бъде уязвен чрез споменаването на лична информация, придобита дори по заобиколни пътища.
6. Незачитане на правата на служителите. Наблюденията ми сочат, че често работодателят не прави разлика между служител и собственост. С подписването на трудов договор страните реално са равнопоставени - единият плаща на другия за извършването на определен вид услуги на месечна база в определен времеви отрязък. Това не дава право да се възлагат повече задължения от договорените без преразглеждане на възнаграждението или да не се спазват едностранно вече поетите ангажименти.
7. Нежелание за самообразоване и анализ. Развиването на допълнителни умения не е приоритет единствено за подчинените. За да бъдат поставяни адекватни задачи и изисквания, е необходим непрекъснат ъпдейт на знанията и адекватна оценка на силните и слабите страни, както на своите, така и на тези на служителите.
Със сигурност списъкът може да бъде допълнен с още много точки. Надявам се, че давам малко по-различна гледна точка за липсата на подходящите кадри. Може би те не са мит, просто не попадат на правилните позиции или не са оценявани адекватно като такива. Всяко мнение е добре дошло и ще послужи за последващи разсъждения по темата.
Коментари
Публикуване на коментар