Интервю за работа в мултинационална компания
Това лято реших да си припомня какво беше това преживяване и отново разбрах защо идеята не е винаги блестяща. Мой приятел ми каза, че в една международна компания, занимаваща се с аутсорсинг съпорт си търсят хора за нов проект и тъй като ми съдейства за подаването на документите, приех, че имам задължението да се явя на интервюто и да дам най-доброто от себе си. Когато си препоръчан някъде, определено гледаш да не изложиш човека, който ти е гласувал доверие. Естествено си написах домашното - влязох в сайта, изчетох адски много информация за компанията, все пак няма да се излагам пред чужденците!
Обадиха ми се в понеделник с питане дали мога да отида на следващия ден на събеседване. Мястото не ми беше никак удобно, нямам кола, а транспортът е крайно неудобен, но се съгласих, като ме попитаха дали не мога да го направя в обедната си почивка. По-късно ще стане ясно защо наблягам на този факт.
Ден вторник, час 11:25 - абсолютно по правилата, описани в сайтовете за работа, цъфвам в сградата 5 минути по-рано. Никой не идва да ме посрещне, казват ми да се кача на някой си етаж, като всички врати са с чип-карта и никой не върви с мен, за да ми отваря. Поемам си въздух, пътувала съм час при 40 градуса жега навън, и отивам да чакам някой от служителите да ме пусне във фоайето. Една услужлива девойка го направи и се озовавам в прохладен коридор пред празна рецепция. Още 10 минути зяпане на сертификатите и картинките по стените и се появява HR специалистът. Допълнителни 10 минути изчакване, за да се освободи залата за провеждане на интервюта.
Започваме разговор, в който ме питат стандартните неща за работата ми, защо искам да я сменя, ма то било някак странно от сферата на едва ли не изкуството (PR и изкуство?!) да премина в една толкова скучновата среда на колцентър. Естествено не се разминахме със суперлативите за компанията, която е много утвърдена, има редица награди, сертификати, най-добрия персонал ever и т.н. Стигнахме до момента на откровенията, в който ми казаха, че те ме викат на интервю, но всъщност не знаят кога ще мога да започна работа (аз трябва да пусна предизвестие до работодателя ми) и това приех с усмивка, но започнах леко да се колебая. Дойде ред на събеседването на английски и тук занемях, че след 10 години трудов стаж и някаква кариера, трябва да обяснявам силните и слабите си страни (досещате се, че говорих абсолютни глупости, като почти всеки в такава ситуация). Знам, че е стандартен въпрос, но... Минахме и този етап, трябваше обаче препитване и по немски, защото за такава длъжност аз всъщност кандидатствам. И.. изненада. Човекът с немски бил в отпуск, привикаха едно симпатично девойче от работниците, за да ме интервюира. Пита ме глупави, тривиални неща, друго не може и да се очаква, аз отговарях едносрично. Още в началото си признах, че езикът ми е първи западен, но повече от 10 години не го упражнявам и имам проблем с говоренето. Влезе дамата от HR-а и ми каза, че съм сложен казус, защото работя, защото говоримият ми немския не бил добър (аз нали ви казах!), при все че кандидатствам за място, където се води писмена кореспонденция! Не обръщам много внимание, че за пари се говори уклончиво и ми се изтъкват големите предимства: организиран транспорт, 40 лв. ваучери за храна и 2 пъти седмично посещения на школа по зумба фитнес! Ехаааааааааа!
След 40-50 минути бла-бла, ми казват, че трябва да направя и тестове. Връчват ми едно тесте от 10 листа и ме пращат съвсем сама при хората от колцентъра, които в този момент си работят. Започва едно потене над тест по английски, тест по немски, тест за eBay... След още един час си оставям попълнените тестове на празната! рецепция и си излизам, никой не ме изпраща. Надявам се, че в близките дни ще ми се обадят, защото уговорката беше да звъннат какъвто и да е резултатът. Поради факта, че ме извикаха спешно, останах с впечатление, че решението ще е бързо. Тръгнах си с адски неприятно усещане, че съм смазана, унижена и най-неприятното - неконкурентоспособна! На моите 30 години съм тотално неадекватна на новите реалности, работещите в този колцентър бяха на най-много 24-5 години... Притесних се, че съм изложила и приятеля си, който самоотвержено е гарантирал за мен...
Измина седмица, две и така се изниза цял месец. Междувременно ми се струпаха много служебни ангажименти, готвехме се за две големи събития. От моята работна авантюра нямаше и следа. В един слънчев септемврийски ден мобилният ми иззвъня. Обаждаха се от въпросния колцентър с питане дали все още проявявам интерес към тяхното предложение за работа. Сещате ли се каква ми беше реакцията?!
Казах им, че е недопустимо да се отнасят по този несериозен начин към времето на хората. Хванаха ме в лоша фаза, когато обикновено доброто ми възпитание се е сблъскало с опънатите нерви и е отстъпило тихо в ъгъла. И всъщност защо да съм възпитана, при положение че тези хора ми загубиха два ценни часа от работното време (коя обедна почивка продължава 2 часа?!), вкиснаха ми настроението за седмица напред, искаха от мен да съм професор по всичко, а в същото време повече от месец не бяха в състояние да решат дали ме искат в екипа си. Благодарих, че са ми вдигнали самочувствието с тази покана за работа, казах им, че вече не се интересувам от нея и им пожелах приятен ден. Да му се не види, за един месец можеше да съм се пренесла във вечните ловни полета!
Защо го разказах ли? За да сте подготвени, че дори и големи компании, с международно участие, утвърдени на пазара, могат да се изложат. Не унивайте и не се чувствайте унизени, ако попаднете на някой злобен или неадекватен специалист по подбор на кадри, на тях работата им е да ви накарат да се чувствате несигурни. Още повече - задачата им е да ви накарат да се възприемете като незначителни, недостатъчно подготвени и най-вече да ви научат на послушание още от интервюто за работа. А най-вече, за да разбия илюзиите ви, че големите международни фирми са по-добри в набирането на персонал. Колкото по-малко очаквате, толкова по-добре. Желая успех на всеки престрашил се да пребори порочния кръг!
Коментари
Публикуване на коментар