Primo Victoria

   Лято е! Една от първите асоциации, които идват на ум е ваканцията на море. Слънце, разхлаждащ бриз, шепот на вълни и блажено излежаване на плажа. Но почивката няма да е почивка, ако не е подчинена на определени правила, спазването, на които са гаранция за пълноценно преживяване. Като експерт в морския отдих, реших да споделя няколко идеи, които гарантирано превръщат отпуската на морето в незабравим спомен. И така, да започваме.    На входа на всеки охраняем плаж има голяма табела, на която са изброени няколко важни информации–флагова сигнализация, работно време на спасителите, цени на чадъри и шезлонги и нещо много важно, касаещо домашните любимци. Звучи познато, нали? За да не нарушавате комфорта си и да изневерявате на стила си, направете следното:    Не се съобразявайте с досадните флагчета, които още по-досадните спасители поставят по постовете. При жълт и червен флаг, задължително влизайте с пояси, дюшеци, надуваеми лодки и всичко, което може да ви задържи над во

Темата за набирането на подходящия персонал, който най-добре се вписва в очакванията на работодателя е стара и доста поизтъркана. Обичайно бизнесът се оплаква, че има недостиг на качествени кадри, че се налага да търпи посредственост и да прави непрекъснати компромиси, че плаща прекалено високи заплати за прекалено ниски резултати. И често има голяма доза истина в тези разсъждения - “лош материал” не е имагинерно понятие, а съвсем точна диагноза. За 13 години работа в различни компании, повечето от които най-големи в своята сфера, се убедих, че бизнесът в България “боледува” от тийнейджърска увереност, че е винаги прав, но... неразбран. И като пиша думата “бизнес” имам предвид онези хора, участващи във вземането на важните решения, от останалите и без това нищо не зависи, те са просто водата в мелничното колело. От позицията на човек, изучавал задълбочено и реализирал се в областта на социалната комуникация, се интересувам живо какви качества са необходими, за да бъдеш истински л

  Вероятно повечето хора обичат началото на май заради многото празнични дни и възможността да попътуват из страната или в чужбина. Ние не правим изключение, макар  че дъждовните облаци и навъсеното време за малко да объркат нашите намерения.      Е, решаваме, че ще рискуваме и напук на прогнозите се тръгваме на юг. Крайна точка на пътуването - Кърджали, на гости. Речено, сторено, сутринта на 02 май оставяме навъсената София и се отправяме по магистралата. Нормално натоварено движение и лека полека проясняващо се небе. След Ихтиман се отклоняваме надясно и поемаме по пътя за Пазарджик. След дежурната спирка в Белово продължаваме надолу към Пловдив. Трафикът се позасилва, но хубавото на този път е, че след Пазарджик става достатъчно широк и изпреварванията са сравнително лесни и безопасни. Нямаме точен час на пристигане, така че се движим според ограниченията и без гонки с летящите покрай нас състезатели.       Въпреки, че знам пътя до Кърджали, решаваме да проверим какво ще предло

     Какво може да прави човек в дъждовен ден? Вероятно отговорите ще са свързани с дейности вкъщи, но ние предпочитаме да сме навън. По тази причина въпреки лошата прогноза и облачното небе тръгваме на път. Този път посоката е Трън и по-точно ждрелото на река Ерма.      Както обикновено, пътят минава по магистралата до Перник, след което преминаваме през града. Времето се мени почти на всеки километър и от слънчево преминава в облачно и дъждовно. Излизайки на пътя към Брезник и Трън се смрачава и започва да вали все по-силно. Да си призная, започнах леко да се притеснявам какво ли ще е като пристигнем до крайната точка. Но след навъсените облаци, далеч напред хоризонтът сияеше във ведро синьо и даваше надежди, че ще е слънчево и няма да вали.      След половин час преминаваме през Брезник, а пътя минава през центъра на града. Не след дълго слабия ръмеж премина в проливен дъжд, който чистачките едва смогваха да изчистят.    Пороят спря точно толкова внезапно, колкото и започн

     Слънчевият неделен ден винаги предразполага към излизане навън. Някои предпочитат разходките в парка, други като нас се увличат по по-отдалечени места. След сутрешното кафе на преден план излезе въпроса, а сега накъде? Колебанията бяха между две дестинации - Етрополе или Гигинския (Църногорски) манастир и параклиса Свети Йоан Летни над язовир Пчелина. Надделя втората. Затова без да губим време, скачаме в колата и се отправяме по магистрала Люлин към Перник. Няма много движение и след петнадесет минути спираме на първата спирка по пътя ни - бензиностанция за дозареждане с гориво. Резервоарът е пълен и вече смело можем да продължим напред. Признавам си, че пътят ми е непознат, затова се доверяваме на напътствията на GPS-а. Посоката е към Радомир, но на края на Перник се отклоняваме вдясно към Батановци. Пътят е сравнително хубав, поне няма дупки и след около двадесет минути и няколко селца стигаме до Гигинци, където се намира известният Църногорски (така ще го видите и изписан по

     Наближава Коледа и въпросът: "тази година накъде ?" отново излезе на дневен ред. Бърз преглед на офертите и решението се появи бързо и без никакви колебания - Чепеларе. Както и миналата година в малкото градче сгушено между склоновете на Родопа планина намерихме нашето местенце за почивка и отдих в края на годината.      И така след кратки приготовления и товарене на багажа напускаме София към 14:00 ч. по обед и се отправяме по магистралата за Пловдив. Тази година зимата все още не е показала на какво е способна и пътят е сух, като само на сенчестите места асфалтът е мокър и изисква малко повече внимание с високите скорости. Движението е натоварено като за втори почивен ден, но въпреки това пътуването е нормално и все още неизнервено. Зимното слънце наднича тук там из зад облаците, създавайки ведро настроение. Единственото странно нещо в цялата картинка е може би липсата на сняг, нетипично за това време на годината. Надеждата ни е, че такъв ще има в планината..... Сле