Пролетна разходка

     Слънчевият неделен ден винаги предразполага към излизане навън. Някои предпочитат разходките в парка, други като нас се увличат по по-отдалечени места. След сутрешното кафе на преден план излезе въпроса, а сега накъде? Колебанията бяха между две дестинации - Етрополе или Гигинския (Църногорски) манастир и параклиса Свети Йоан Летни над язовир Пчелина. Надделя втората. Затова без да губим време, скачаме в колата и се отправяме по магистрала Люлин към Перник. Няма много движение и след петнадесет минути спираме на първата спирка по пътя ни - бензиностанция за дозареждане с гориво. Резервоарът е пълен и вече смело можем да продължим напред. Признавам си, че пътят ми е непознат, затова се доверяваме на напътствията на GPS-а. Посоката е към Радомир, но на края на Перник се отклоняваме вдясно към Батановци. Пътят е сравнително хубав, поне няма дупки и след около двадесет минути и няколко селца стигаме до Гигинци, където се намира известният Църногорски (така ще го видите и изписан по указателните табели) или Гигински манастир. Тъй като групата още не беше съсредоточена, решихме, че докато чакаме нашите приятели ще изпием по едно кафе в селото. За наша изненада, обаче, освен малко магазинче в центъра, нямаше кафене, или поне ние не намерихме такова. Затова се върнахме назад до предното село със звучното име Непразненци и там установихме сборния пункт. След близо час чакане, припичане на слънце и приказки с местните хора идва време да потеглим отново. Съставът е вече наличен и отново сме по колите. Но докато чакахме, не пропуснах да поснимам околността: 

    Бързичко достигаме отново до Гигинци и следваме табелата указваща пътя към манастира. Тясната улица се вие покрай къщите все по-нагоре и  не след дълго преминава в чакълест път. Следват пет километра изкачване по ето такова трасе : 

На някои места имаше трудни участъци заради дълбоките улеи издълбани от водата, но като цяло лесен за движение път. 

     Достигаме и до крайната точка на нашето пътуване до момента. И пред нас се разкрива манастира:

Възстановителните дейности вървят с пълна сила, но и това, което до момента е направено е впечатляващо:

     След обиколката на манастира идва време за обяд. В непосредствена близост има каравана, която предлага скара от биволско и свинско месо.

   Половин час по-късно отново потегляме към следващата спирка от нашата обиколка - параклисът Свети Йоан Летни, намиращ се над язовир Пчелина. Да си призная от прочетените преди това описания на мястото не успях да се ориентирам съвсем точно за местонахождението му. Затова тръгнахме към с. Лобош. Приятен полупланински път с виещи се завои и изкърпен асфалт ни отведе до мястото, но докато карах покрай язовира забелязах параклиса на отсрещната страна...... Пристигнахме в Лобош, но нито табела, нито знак указваха накъде да продължим. В такива случаи местните хора идват на помощ :). Жената, която попитахме ни упъти, че трябва да се върнем по пътя към Радомир и да следим за изоставено синьо кафене и няколко тополи. Неслучайно отбелязвам тези ориентири, защото и като достигнахме до тях, отново нямаше никакви указания, а само няколко пътя, водещи до махалите разположени наоколо. Та, ако идвате откъм Лобош и видите синята съборетина, не свивайте веднага вляво. Поне според хората, които срещнахме там, по този път не може да се стигне до параклиса. Дори лееко ни се накараха, че не сме проверили къде е точно пътя, но какво да се прави, важното е, да е забавно. Върнахме се на главния път и малко след това, отново вляво видяхме няколко тополи, до които беше и правилния път към параклиса. Последваха няколко километра отново по черен път, който на места беше доста изровен. И така, докато пред нас се разкри следната гледка: 

От тук до параклиса отидохме пеш, като разстоянието не е голямо и се минава бързо. А от двете страни преди него се вижда:

     Накрая достигаме и второто набелязано за днес място - малкото параклисче Св. Йоан Летни.  Мисля, че не е необходимо да описвам мястото, то трябва да се види и почувства. 

     Денят мина неусетно и вече е време да се връщаме назад към София. През с. Поцърненци, откъдето също  можете да отидете до параклиса, ако минете през Радомир. Въпрос на предпочитание. Но определено мога да кажа, че кръгът, който ние направихме си заслужаваше до последната минута и километър.