Primo Victoria

     Наближава Коледа и въпросът: "тази година накъде ?" отново излезе на дневен ред. Бърз преглед на офертите и решението се появи бързо и без никакви колебания - Чепеларе. Както и миналата година в малкото градче сгушено между склоновете на Родопа планина намерихме нашето местенце за почивка и отдих в края на годината.      И така след кратки приготовления и товарене на багажа напускаме София към 14:00 ч. по обед и се отправяме по магистралата за Пловдив. Тази година зимата все още не е показала на какво е способна и пътят е сух, като само на сенчестите места асфалтът е мокър и изисква малко повече внимание с високите скорости. Движението е натоварено като за втори почивен ден, но въпреки това пътуването е нормално и все още неизнервено. Зимното слънце наднича тук там из зад облаците, създавайки ведро настроение. Единственото странно нещо в цялата картинка е може би липсата на сняг, нетипично за това време на годината. Надеждата ни е, че такъв ще има в планината..... Сле

     Казваме "довиждане" на Букоровския манастир и се връщаме по черния път на главния път, завиваме на ляво и продължаваме към с. Разбоище, където няколко на брой табели ни упътват към манастира. От асфалт пътят отново стана черен . Решавам, че е безсмислено да продължаваме с кола и на първото широко място паркирам, след което продължаваме пеш. Пътят се вие надолу, като постепенно става все по-тесен, докато се превърна в пътека между дърветата.  След десетина минути спускане пред нас се разкри красотата на планината срещу и под нас : В далечината заваля и след моментно колебание решаваме, че щом сме стигнали до тук няма да се върнем и продължаваме към манастира, който беше под нас . Междувременно дъждът достигна и до нас и трябваше да бързаме надолу към първия заслон, малка изоставена постройка до железопътната линия виеща се между скалите. Заваля силно, докато стигнем до спирката. Е, успя да ни понамокри, но това беше нищо в сравне

     Събота е и решаваме, че е времето е идеално за разходка. След кратко съвещание посоката е избрана - ще отидем до Годеч и по-специално до с. Туден, в чиито околности се намира водопадът Котлите. Денят изглежда обещаващ, метеоролозите прогнозират слънце и тук там кратък дъжд.  Подготовката е почти символична - малко суха храна, вода, удобни обувки и верния фотоапарат, без който не тръгваме на път.      Движението не е много натоварено и сравнително бързо достигаме отбивката за Костинброд и Петрохан. Пътят е сравнително приличен, дупките са новозапълнени и почти не се усещат. След двайсетина минути достигаме отклонението за   Годеч  и поемаме към градчето, водени от навигацията. Първоначалният план беше да спрем в центъра, но компютъра имаше друго мнение и ни изведе на пътя за Туден. Продължаваме по тесен път и не след дълго се появи табелата и разклонение, което указваше два км до селото. Но пътят продължаваше и направо и аз реших,че продължаваме напред, надявайки се, че ще има таб

         Напоследък във всяка лятна отпуска има поне по един ден, в който вятърът и облаците са в повече и не става за плаж. За някои това е шанс да си починат от слънцето и морето в хотелската стая или бунгалото, а за други възможност да пообиколят околностите на мястото, което са избрали за почивка. Ние сме от втория тип и появата на по-хладния вятър и облаците са сигнал за разходка. Маршрутът е определен предварително и минава през Малко Търново до с.Стоилово и водопада Докузак.      Напускаме Арапя и само след десетина минути сме на пътя, който свързва Царево с Малко Търново. Времето е чудесно за пътуване, не много горещо, а пътят лъкатуши под зеления тунел на дърветата. Разстоянието е 56 км. . В началото асфалтът е сравнително хубав, дупките са наскоро запълнени и аз оптимистично си помислих,че някой се е погрижил за комфорта на пътуващите. Но... само след  петнадесет километра положението се променя рязко и дупките стават неизброими, все едно пътят е направен от швейцарско сире