Малко Търново, Докузак

   
     Напоследък във всяка лятна отпуска има поне по един ден, в който вятърът и облаците са в повече и не става за плаж. За някои това е шанс да си починат от слънцето и морето в хотелската стая или бунгалото, а за други възможност да пообиколят околностите на мястото, което са избрали за почивка. Ние сме от втория тип и появата на по-хладния вятър и облаците са сигнал за разходка. Маршрутът е определен предварително и минава през Малко Търново до с.Стоилово и водопада Докузак.
     Напускаме Арапя и само след десетина минути сме на пътя, който свързва Царево с Малко Търново. Времето е чудесно за пътуване, не много горещо, а пътят лъкатуши под зеления тунел на дърветата. Разстоянието е 56 км. . В началото асфалтът е сравнително хубав, дупките са наскоро запълнени и аз оптимистично си помислих,че някой се е погрижил за комфорта на пътуващите. Но... само след  петнадесет километра положението се променя рязко и дупките стават неизброими, все едно пътят е направен от швейцарско сирене. С навлизането в планината завоите са все по-остри, а пътят се постесни. Хубавото е, че няма много движение и колите, които срещаме, са предимно в нашата посока. Миналата година ходихме до с.Кости и маршрутът ми е все още познат. Достигаме до ограничение от 40 км. и малко след това се показва разклона за селото. В този момент ни спират за проверка на документите, което  ни напомни, че сме в гранична зона..... След пет минути отново потегляме по разбития път, а единствената мисъл, която се върти в ума ми е, как пътуват хората от околните села по този безобразен участък. Честно казано, не бих ви препоръчал да минавате от там, освен ако не сте запален почитател на off-road преживяванията или любимото ви занимание не е ремонт на ходовата част на колата ви. Много и остри завои, тесен път и доволно много друсане ви очакват до момента, в който пътят се разделя, а две табели с надписи Турция и М. Търново не ви дават възможност за избор. Завиваме надясно и влизаме в града. В началото ни посрещат панелни блокове с неугледен вид. Не ми се мисли кога са строени....... В края на пресечената от множество гърбици улица табелки от дърво указват как да стигнем до центъра на Малко Търново. Намираме сенчеста улица и паркирам колата съвсем близо до градския площад. Почти обед е, но мястото е пусто и почти не се забелязват хора.

Целта на посещението ни в града е историческия музей, за който вече бях чел и ме заинтригува с експозициите си, както и външния вид на сградите му. Не много стръмна улица ни отвежда до него, а по нея има интересни образци на архитектурата от района. 

Пет минути по-късно стигаме и до музея, който е отворен и очаква своите гости. Но преди него има табела, която загатва за това, което може да се види . 

Цената на билета към настоящия момент е пет лв. за възрастен, но определено си струва преживяването. Както става ясно от текста сградите са три, като в тях има пет експозиции на различна тема. В основната сграда е разположена археологическата, като наред с артефактите присъстват и много снимки на видния историк, траколог и филолог  проф. Александър Фол, провеждал множество разкопки в района на Странджа. 

Във втората сграда е отделено място за новата история на района и града в частност, а в третата са събрани природната и етнографската изложби. Природната експозиция предлага и повече забавления като различни пъзели, тъмна стая за нощните обитатели на Странджа и телефонна кабина, където могат да се чуят звуците издавани от птиците. Определено интересно преживяване, особено за малките.
    Другите забележителности в Малко Търново са двете църкви - православната "Успение Богородично" и източно -католическата "Света Троица".

Време е да продължим към другата набелязана точка от нашия маршрут - водопадът Докузак, намиращ се до с. Стоилово. Вземаме си довиждане с малкото градче и по главния път Е87 поемаме в посока Бургас. Стоилово се намира на 9 км от Малко Търново. Не след дълго се отклоняваме надясно и отново поемаме по тесен път към селото. След петнадесет минути достигаме до центъра му, а от водопада няма и следа. Оказва се, че сме го подминали и трябва да се върнем . Но преди това..... малко снимки и от селото :

По обратният път се движим бавно, за да не пропуснем природната красота, за която сме дошли. Завой след завой и отново сме в ниското, като в един момент достигаме до отбивка до пътя. И там, скрит в сянката на дърветата, се разкрива той- водопадът :

Очарованието на природата е неописуемо, а ние отбелязваме втория посетен водопад в нашия списък.
     Посъветвани от уредничката на музея продължаваме по пътя за Бургас, за да направим кръг и да се върнем отново към Царево. И дума не може да става за сравнение между пътя, по който дойдохме до Малко Търново и този. Широк, добре маркиран и асфалтиран и най-важното - ненатоварен. Което ми се стори малко странно, но..... явно трафикът все още е спокоен, а и е едва началото на лятото. Преди да се отбием през Ясна поляна за Приморско имаме още една спирка - Рибарникъ . Време е за обяд и идеята за прясна печена пъстърва ни се вижда още по-привлекателна. По стръмен каменист път се спускаме до хотел-ресторанта и това  определено е поредното попадение.

 След вкусния обяд е време да тръгнем пак на път, бодро направлявани от GPS-а. След близо час сме пак там, откъдето тръгнахме, уморени и изпълнени с приятни емоции. А междувременно слънцето и морето ни канеха на късен плаж .