Primo Victoria

         Напоследък във всяка лятна отпуска има поне по един ден, в който вятърът и облаците са в повече и не става за плаж. За някои това е шанс да си починат от слънцето и морето в хотелската стая или бунгалото, а за други възможност да пообиколят околностите на мястото, което са избрали за почивка. Ние сме от втория тип и появата на по-хладния вятър и облаците са сигнал за разходка. Маршрутът е определен предварително и минава през Малко Търново до с.Стоилово и водопада Докузак.      Напускаме Арапя и само след десетина минути сме на пътя, който свързва Царево с Малко Търново. Времето е чудесно за пътуване, не много горещо, а пътят лъкатуши под зеления тунел на дърветата. Разстоянието е 56 км. . В началото асфалтът е сравнително хубав, дупките са наскоро запълнени и аз оптимистично си помислих,че някой се е погрижил за комфорта на пътуващите. Но... само след  петнадесет километра положението се променя рязко и дупките стават неизброими, все едно пътят е направен от швейцарско сире

     Здравейте приятели, След дълго прекъсване отново съм на линия, за да  разказвам за моите впечатления по различни теми. Днес Ви каня на разходка до Боянския водопад във Витоша.      Съвсем наскоро ми попадна като реклама една доста интересна по моему книга за водопадите в България, в която авторът Иво Николов е събрал  60 от най-красивите водопади в нашата страна. Сборникът съдържа и  много красиви фотографии и описания на тези природни красоти, които не могат да те оставят безразличен. Ето какво имам  предвид .     И така снабдени с тази великолепна книга решаваме, че е време  и ние да се полюбуваме на живо на тези природни чудеса. Неделният ден е чудесна възможност да се откъсне човек от сивата и скучна градска среда и да се гмурне в спокойствието и прохладата на планината. След кратко умуване решихме,че ще отидем до най-близкия до нас водопад - Боянския. Прочели съветите и указанията от книгата тръгваме към близкия квартал Бояна.  След петнадесет минути пътуване с кола см

     И така... след много мислене и окуражаване от приятели реших, че е дошло времето да споделя със света как станах фен на метъла и вече повече от 27 години продължавам активно да събирам и слушам музика.     След множество музикални лутания породени от невръстни детски настроения и насаждани от модата на 80-те тенденции дойде денят, в който една касета разтърси из основи малкия ми свят и продължава да го осмисля и до днес . Имах приятелче, което имаше за съсед един батко, който слушаше метъл и това звучеше страшно. Неслушаемата, несмилаемата за околните музика, която ме привлече като магнит. Годината е 1986. Той тъкмо си беше купил едно от чудесата на българската техника касетофон   Респром РМС 323   и от сравнително мощните му говорители се разнасяха мелодии, текстове, които звучаха в главата ми дни наред след това. Трябва да отбележа, че по онова време нямаше особено много информация за групите или издадените албуми и представата за тях се градеше на снимките, които се продаваха

Дете съм на прехода, само че от ония деца, родени в началото на 80-те години, хванали от времето на бонбони "Лакта" и дъвка "Идеал". Онези деца, които имаха странната съдба да израстват в новото време, но направлявани и възпитавани със старите нрави. Бях на 14 през знаковата 1997 г., далече от столицата и вълненията пред Парламента. Спомням си как гледахме телевизионните предавания с ококорени очи и се тревожехме какво се случва там в София, какво правят хората, защо става така. 16 години по-късно се оказвам във вихъра на подобни събития, при това не като страничен наблюдател на случващото се, а като действаща единица. Днес аз протестирам. В последните дни се наслушах на обяснения защо го правя, какво искам. Обясняваха ми го представители на партии, групи в социалните мрежи, знайни и незнайни водачи на протеста. Благодаря им на всички, че формулираха мотивите ми, но... никой не ги отгатна. Аз протестирам, защото това е мое конституционно право и дълг пред мен

Първата асоциация е пъстрота, ярки цветове и много, много красива архитектура. Попаднете ли във Валенсия, гарантирано ще ви болят краката, ако сте избрали да се движите пеш. Но пък това е най-удачният начин, ако искате да разгледате всички красоти на града. Първо, разбира се, трябва да изберете къде да отседнете. Ако не ви се харчат много пари и не ви притеснява да спите с още някого в стая, естествен избор е хостелът Red Nest , разположен в близост до старинната централна част на Валенсия и съвсем удобен за достигане с метрото. Стаите разбираемо не предлагат лукс, но пък имате легло, чиста баня, удобна кухня, снабдена с всичко необходимо дори да готвите и.... много симпатичен бар с излаз на покрива. Ако сте по-общителен, гарантирано ще се запознаете с хора from around the world, а ако не сте, безплатният Wi-Fi интернет ще ви осигури приятна компания. Покривът на Red Nest преди дългата обиколка Дългата ви разходка ще започне от булеварда "Кайе де ла Пас" (Calle de l