Една метъл история
И така... след много мислене и окуражаване от приятели реших, че е дошло времето да споделя със света как станах фен на метъла и вече повече от 27 години продължавам активно да събирам и слушам музика.
След множество музикални лутания породени от невръстни детски настроения и насаждани от модата на 80-те тенденции дойде денят, в който една касета разтърси из основи малкия ми свят и продължава да го осмисля и до днес . Имах приятелче, което имаше за съсед един батко, който слушаше метъл и това звучеше страшно. Неслушаемата, несмилаемата за околните музика, която ме привлече като магнит. Годината е 1986. Той тъкмо си беше купил едно от чудесата на българската техника касетофон Респром РМС 323 и от сравнително мощните му говорители се разнасяха мелодии, текстове, които звучаха в главата ми дни наред след това. Трябва да отбележа, че по онова време нямаше особено много информация за групите или издадените албуми и представата за тях се градеше на снимките, които се продаваха по стрелбищата. Затова и информацията, която жадно попивах беше изкривена и откровено казано нелепа, но какво да се прави, в онези години нямаше много начини за ограмотяване. Да не говорим, че това, което звучеше от тонколоните на касетофоните ни, беше представено с меко казано идиотски имена или изобщо липсваше информация за изпълнителите. И за да не съм голословен, ще ви дам няколко примера, които и до днес предизвикват смях у мен, а надявам се и у вас.
И така първата касета, която въртяхме до скъсване, беше със записи на две три песни от придобилия вече култов статус албум на Iron Maiden от 1982 г. "The number of the beast" , но едноименната песен беше странно прекръстена на "Черната империя" !? Другите смешки, касаещи Maiden, бяха свързани с членовете на групата. Стив Харис беше набеден за вокалист и то страховит... Мятал ножове по сцената и публиката, а татуировките му предизвикваха безмълвен ужас... Какво от това, че той си стиска здраво баса и има неповторим и уникален стил на свирене... Въобще метъл стилистиката беше terra incognita за нас. Пресниманите снимки от западните списания бяха стряскащи. Но може би нещото, което е най-смущаващо, беше тоталното объркване какво има на касетата. "Страшният" Харис освен, че беше вокалист, се дереше здраво и предизвикваше недоумение у все още необръгналите ми уши, как въобще е възможно да имаш такива ултра груби вокали ? Мистерията беше разкрита няколко години по-късно, но засега ще я запазя в тайна. Другите невероятни истории свързани с метълистите бяха, че свирят на китарите си с пръсти, какво е това перце? И кръвта тече по тях.... А барабанистите, тези изчадия адови, не ползват палки, а налагат кожите с ръце... Какво романтично неведение, не мислите ли?
Да се върна на въпросната касета № 1 обаче, защото историята около нея помни и други култови моменти. Имаше две песни, на които звукът панически се намаляваше, защото бяха особено смущаващи - едно мощно уригване в края на едната и едно "стра(ш)стно" женско пъшкане по средата на другата. И всичко това приписано на горкия Стив Харис и неговата смазваща група...
След известно време съседът метълист ни предложи втора касета с музика, която стана касета №2 и в моя музикален архив. Но както и при първата, нищо не беше такова, каквото изглеждаше. Две групи с албуми записани донякъде, (касетките бяха основно по 60 минути), а впоследствие се оказа, че местата на песните са разменени и нямат нищо общо с оригиналните издания, но нали беше метъл ? Трябваше да минат години, докато разбера кои са групите и албумите, но в тогавашния момент, като че ли това нямаше особено голямо значение. Важна беше музиката и това, че беше нова, различна, нетипична за преобладаващите музикални вкусове по онова време. Може би тук е мястото да отбележа, че в семейната аудиоколекция видно място заемаха The Beatles, моята първа и все още непомръкнала музикална любов и то, както на магнетофонни ролки, така и на касети.
И като заговорихме за касети, може би по-големите си спомнят, че по онова време преди 10.11.1989 г. пазарът не предлагаше особено голямо разнообразие от аудионосители и то празни. И тук поне за мен освен музикално-историческа, касета 1 и 2 имат и сантиментална стойност, защото бяха първите ми две касети Sony . Което в средата на осемдесетте години си беше равносилно на подвиг. Какво да се прави, у нас на почит не бяха руските "Магнитофонная касета" или източногерманските Orwo и снабдяването с японските или западногерманските им аналози беше трудно и достъпно предимно за хора, които можеха да си позволят да пазаруват в Кореком.
Следващата година измина във въртене на двете касетки и обещания за още записи, като се появиха и имената на Sodom и Venom, но за съжаление така и останали неосъществени и имена познати повече като лога нарисувани по кожените ученически чанти на батковците....
1988 г постави началото на по-систематизираните ми търсения и запознаване с творчеството на метъл групите като цяло. Мога да откроя две запомнящи се и поне за мен знаменателни събития, а именно появата на специализирано метъл предаване по програма "Хоризонт" на Българското национално радио и един албум, излязъл четири години преди това. Но да караме поред.
Годината започна с презентацията на новото специализирано предаване "Неделя 88", подготвено от няколко музикални редактори, което за пръв път обърна внимание на метъла като жанр и започна да предлага систематизирана информация и актуални парчета на групи от различните стилове. Някои може да го помнят, а други не и ако си задавате въпроса: "Защо точно "Неделя 88"?" ще ви отговоря веднага. Предаването се излъчваше всяка неделя от 22:00 до 00:00 ч . И аз като едва прохождащ фен следях и чаках с нетърпение края на седмицата, а от старото радио "Селена" се лееше стомана. Мога да кажа, че това предаване окончателно затвърди музикалната посока, в която бях поел и се превърна в моя наставник за години напред. И много от групите, чиито фен съм сега, са били чути именно по "Хоризонт". И за да съм по-ясен, мога да отбележа някои от темите, които са били засягани там и все още си спомням добре - новината за създаването в София на фен клуб на - шведските крале на doom метъла Candlemass и историята на KISS , която се разказваше в поредица от предавания.
Въобще тази година се оказа много благодатна. В музикалните предавания по радиото взеха да си пробиват път и други групи. Сещам се за два примера. Първия път, в който чух "...And justice for all" на Metallica беше в "Музикална стълбица" на Йордан Георгиев, където имаше и кратко ревю на албума. По другата национална програма "Христо Ботев" чух и Manowar с "The crown and the ring" от актуалния тогава "Kings of metal".
Второто знаменателно събитие: В магазина за плочи на "Балкантон" се е появило нещо невиждано, нещо нечувано - истински метъл албум ! "The last in line" на Dio . За малкия град, в който съм роден, това беше като "Дъга в мрака". С едно приятелче отидохме пред магазина и нетърпеливо зачакахме да отвори, стискайки скъпоценните четири лева, които щяха да отворят вратата на една нова вселена. Имах в ръцете си истински лицензиран продукт, грамофонна плоча . А тя ме срещна с един от най-удивителните рок-гласове на нашето време.
След множество музикални лутания породени от невръстни детски настроения и насаждани от модата на 80-те тенденции дойде денят, в който една касета разтърси из основи малкия ми свят и продължава да го осмисля и до днес . Имах приятелче, което имаше за съсед един батко, който слушаше метъл и това звучеше страшно. Неслушаемата, несмилаемата за околните музика, която ме привлече като магнит. Годината е 1986. Той тъкмо си беше купил едно от чудесата на българската техника касетофон Респром РМС 323 и от сравнително мощните му говорители се разнасяха мелодии, текстове, които звучаха в главата ми дни наред след това. Трябва да отбележа, че по онова време нямаше особено много информация за групите или издадените албуми и представата за тях се градеше на снимките, които се продаваха по стрелбищата. Затова и информацията, която жадно попивах беше изкривена и откровено казано нелепа, но какво да се прави, в онези години нямаше много начини за ограмотяване. Да не говорим, че това, което звучеше от тонколоните на касетофоните ни, беше представено с меко казано идиотски имена или изобщо липсваше информация за изпълнителите. И за да не съм голословен, ще ви дам няколко примера, които и до днес предизвикват смях у мен, а надявам се и у вас.
И така първата касета, която въртяхме до скъсване, беше със записи на две три песни от придобилия вече култов статус албум на Iron Maiden от 1982 г. "The number of the beast" , но едноименната песен беше странно прекръстена на "Черната империя" !? Другите смешки, касаещи Maiden, бяха свързани с членовете на групата. Стив Харис беше набеден за вокалист и то страховит... Мятал ножове по сцената и публиката, а татуировките му предизвикваха безмълвен ужас... Какво от това, че той си стиска здраво баса и има неповторим и уникален стил на свирене... Въобще метъл стилистиката беше terra incognita за нас. Пресниманите снимки от западните списания бяха стряскащи. Но може би нещото, което е най-смущаващо, беше тоталното объркване какво има на касетата. "Страшният" Харис освен, че беше вокалист, се дереше здраво и предизвикваше недоумение у все още необръгналите ми уши, как въобще е възможно да имаш такива ултра груби вокали ? Мистерията беше разкрита няколко години по-късно, но засега ще я запазя в тайна. Другите невероятни истории свързани с метълистите бяха, че свирят на китарите си с пръсти, какво е това перце? И кръвта тече по тях.... А барабанистите, тези изчадия адови, не ползват палки, а налагат кожите с ръце... Какво романтично неведение, не мислите ли?
Да се върна на въпросната касета № 1 обаче, защото историята около нея помни и други култови моменти. Имаше две песни, на които звукът панически се намаляваше, защото бяха особено смущаващи - едно мощно уригване в края на едната и едно "стра(ш)стно" женско пъшкане по средата на другата. И всичко това приписано на горкия Стив Харис и неговата смазваща група...
След известно време съседът метълист ни предложи втора касета с музика, която стана касета №2 и в моя музикален архив. Но както и при първата, нищо не беше такова, каквото изглеждаше. Две групи с албуми записани донякъде, (касетките бяха основно по 60 минути), а впоследствие се оказа, че местата на песните са разменени и нямат нищо общо с оригиналните издания, но нали беше метъл ? Трябваше да минат години, докато разбера кои са групите и албумите, но в тогавашния момент, като че ли това нямаше особено голямо значение. Важна беше музиката и това, че беше нова, различна, нетипична за преобладаващите музикални вкусове по онова време. Може би тук е мястото да отбележа, че в семейната аудиоколекция видно място заемаха The Beatles, моята първа и все още непомръкнала музикална любов и то, както на магнетофонни ролки, така и на касети.
И като заговорихме за касети, може би по-големите си спомнят, че по онова време преди 10.11.1989 г. пазарът не предлагаше особено голямо разнообразие от аудионосители и то празни. И тук поне за мен освен музикално-историческа, касета 1 и 2 имат и сантиментална стойност, защото бяха първите ми две касети Sony . Което в средата на осемдесетте години си беше равносилно на подвиг. Какво да се прави, у нас на почит не бяха руските "Магнитофонная касета" или източногерманските Orwo и снабдяването с японските или западногерманските им аналози беше трудно и достъпно предимно за хора, които можеха да си позволят да пазаруват в Кореком.
Следващата година измина във въртене на двете касетки и обещания за още записи, като се появиха и имената на Sodom и Venom, но за съжаление така и останали неосъществени и имена познати повече като лога нарисувани по кожените ученически чанти на батковците....
1988 г постави началото на по-систематизираните ми търсения и запознаване с творчеството на метъл групите като цяло. Мога да откроя две запомнящи се и поне за мен знаменателни събития, а именно появата на специализирано метъл предаване по програма "Хоризонт" на Българското национално радио и един албум, излязъл четири години преди това. Но да караме поред.
Годината започна с презентацията на новото специализирано предаване "Неделя 88", подготвено от няколко музикални редактори, което за пръв път обърна внимание на метъла като жанр и започна да предлага систематизирана информация и актуални парчета на групи от различните стилове. Някои може да го помнят, а други не и ако си задавате въпроса: "Защо точно "Неделя 88"?" ще ви отговоря веднага. Предаването се излъчваше всяка неделя от 22:00 до 00:00 ч . И аз като едва прохождащ фен следях и чаках с нетърпение края на седмицата, а от старото радио "Селена" се лееше стомана. Мога да кажа, че това предаване окончателно затвърди музикалната посока, в която бях поел и се превърна в моя наставник за години напред. И много от групите, чиито фен съм сега, са били чути именно по "Хоризонт". И за да съм по-ясен, мога да отбележа някои от темите, които са били засягани там и все още си спомням добре - новината за създаването в София на фен клуб на - шведските крале на doom метъла Candlemass и историята на KISS , която се разказваше в поредица от предавания.
Въобще тази година се оказа много благодатна. В музикалните предавания по радиото взеха да си пробиват път и други групи. Сещам се за два примера. Първия път, в който чух "...And justice for all" на Metallica беше в "Музикална стълбица" на Йордан Георгиев, където имаше и кратко ревю на албума. По другата национална програма "Христо Ботев" чух и Manowar с "The crown and the ring" от актуалния тогава "Kings of metal".
Второто знаменателно събитие: В магазина за плочи на "Балкантон" се е появило нещо невиждано, нещо нечувано - истински метъл албум ! "The last in line" на Dio . За малкия град, в който съм роден, това беше като "Дъга в мрака". С едно приятелче отидохме пред магазина и нетърпеливо зачакахме да отвори, стискайки скъпоценните четири лева, които щяха да отворят вратата на една нова вселена. Имах в ръцете си истински лицензиран продукт, грамофонна плоча . А тя ме срещна с един от най-удивителните рок-гласове на нашето време.
Коментари
Публикуване на коментар