Primo Victoria

Тук, отново тук, което е някъде там. Някъде там по безкрайния диагонал между София и Силистра, по криволиците на времето отново се завръщам - по-богата, по-мъдра, малко по-стара. И цялото това завръщане е изпълнено с някакво бляскаво очарование, което кара зениците ми да се разширяват от удивление и цялото ми същество да трепери със събудените за живот сетива. Сладостна възбуда и гордост ме заливат, защото знам, че пътувайки към родния дом, всъщност съм у дома. А този мой дом от 111 хиляди квадратни километра  е тъй пропит от великолепие, облечен в приказно одеание... Направо оставам без дъх! Струва ми се, че в този случай думичката "красиво" е някак твърде слаба, за да се опише цялата внушителна прелест на Моята България! Погледът ми пробягва смутен и развълнуван по стръмните склонове на планината и все не може да обхване цялата феерия от цветове. Невъобразимо е как всичкото златно на последните слънчеви лъчи блести в листата на дърветата, за да се смеси с най-зеленото зел

     Възложена е задача да се настигне бягащата колона. Формиран е моторизиран отряд в състав : една пехотна дружина, една бронеизтребителна дружина, моторно артилерийско отделение, пионерна рота и една радиостанция начело с командира на полка подполковник Ботев*. Той трябва да преследва противника по шосето Марибор - Фолкемарк - Клагенфурт и на 10.05. да превземе Клагенфурт.       В 12:00 ч на 10.05. отрядът потегля в указаното направление. Три часа по-късно, около 15:00 е достигнат Мариенберг. Продължавайки нататък отрядът все по-често среща предали се на предната охрана унгарски артилерийски поделения. Скоро е настигната и колоната съставена от немски и хърватски пехотни и артилерийски части, унгарски конен, артилерийски полкове и мирно население. След вземането на в плен на части от унгарския артилерийски полк, първата колона на отряда достига края на основните сили нежелаещи да се предадат на българската част. Силистренци се престрояват в боен ред . Бронеизтребителната рота на

     На 08.04.1945 г. 31 - ви Силистренски пехотен полк се изправя пред укрепената линия "Ястребци" опираща се на селата Витан, Ястребци, Малки Коч, Големи Коч, представляващи скелета на отбранителната система.       Ястребци е разположено по склоновете на висок гребен. От черквата намираща се на върха му има отлична видимост във всички посоки. Там е и щабът на 13-та  SS планинска дивизия "Ханджар", съставена от немци, италианци, босненци, хървати и др. обединени в два полка . Позициите са въоръжени с разнокалибрени оръдия и шахматно наредени минохвъргачни роти. Хитлеристите започват укрепването им си с бетонни съоръжения. Пред най-укрепения район застават силистренци  .      Между 08.04 и 13.04 се провеждат няколко безуспешни атаки. Из спомените на Любен Йовчев:      "... Щом се подадяха нашите войници всички огневи точки на противника в миг оживяваха и проваляха атаките. Настъпи известно отчаяние сред нашите войници. Никъде, като че ли дотогава не бяхм

     На 01.04. 31-ви полк продължава да преследва отстъпващите хитлеристи и превзема Ихарошберен, Поган сент Петер, Кишмогашет, кота 106 и в ранния следобед достига линията на ж.п. станцията изоставена от бягащите немци Шомодсоб сент Миклош. Заловени са две композиции от 50 вагона натоварени с материали и храни.      Пред полка се показва канала Принципалис, на запад, от който в близката гора е изградена солидна позиция. Поради липса на подготовка преминаването му е отложено за 02.04.. Каналът Принципалис минава успоредно на фронтовата линия. С голямата си ширина и дълбочина и стръмни брегове той представлява сериозна преграда подпомагаща немската отбрана. Отбранителният участък е отново въоръжен с модерни инженерни съоръжения, препятствия и ограждения. Предният му край преминава успоредно на канала, а гората маскира позициите на немците. Няколко тежки картечници са изнесени напред, за да го обстрелват при необходимост.     Подготовката за преминаването на канала е кратка - само едн