31 - ви Силистренски пехотен полк - продължение 15

     Възложена е задача да се настигне бягащата колона. Формиран е моторизиран отряд в състав : една пехотна дружина, една бронеизтребителна дружина, моторно артилерийско отделение, пионерна рота и една радиостанция начело с командира на полка подполковник Ботев*. Той трябва да преследва противника по шосето Марибор - Фолкемарк - Клагенфурт и на 10.05. да превземе Клагенфурт. 

     В 12:00 ч на 10.05. отрядът потегля в указаното направление. Три часа по-късно, около 15:00 е достигнат Мариенберг. Продължавайки нататък отрядът все по-често среща предали се на предната охрана унгарски артилерийски поделения. Скоро е настигната и колоната съставена от немски и хърватски пехотни и артилерийски части, унгарски конен, артилерийски полкове и мирно население. След вземането на в плен на части от унгарския артилерийски полк, първата колона на отряда достига края на основните сили нежелаещи да се предадат на българската част. Силистренци се престрояват в боен ред . Бронеизтребителната рота на поручик Филипов започва обстрел. Скоро след това пътят е осеян с трупове, а гражданското население се отправя към Дравоград. 

     Немската колона успява да достигне до Дравоград, където се съединява с други колони идващи от юг. В източният край на града е организирана отбрана, която посреща челната колона с пехотен и картечен огън. Целта е да се задържи настъплението до вечерта. Преграден е пътят на  хърватска колона от 30-40 000 усташи. *

     Първите редици на българския отряд се прегрупират отново в боен ред и завързват бой с отбраната. Целта е да  се ангажира противника с един взвод, а с останалите части да бъде обхванат фланга му. Действията му са подпомогнати от артилерия, биеща по североизточния край на града. След кратко сражение основните части на отряда атакува от юг, което принуждава немците да се изтеглят в западния край на града. 

     През нощта голяма колона от бегълци напуска Дравоград и се отправя в посока Клагенфурт. В западния край на града е оказана малка съпротива. Преследването е спряно заради задръстените пътища. Цяла нощ се водят престрелки в южната част на града. 

     На следващия ден, 11.05. отрядът продължава да преследва оттеглящите се колони. При Фолкемарк е настигната друга колона. Отрядът се вклинява в нея. Въпреки уверението на трима британски военнопленници, че колоната е под тяхно покровителство, представителят на българското командване и заместник-министър генерал Козовски заповядва отрядът и колоната да продължат до Клагенфурт, където ще се реши по-нататъшната й съдба. 

     В Клагенфурт е подписан акт между главнокомандващия І-ва българска армия генерал Владимир Стойчев и командващия 8-ма британска армия генерал Кейтли. Определена е демаркационната линия между войските. Колоната е обезоръжена и пусната да върви пеш към Клагенфурт. Моторизираният отряд се връща при полка си в гр. Лабод. 

     На 15.05.1945 г. 31-ви Силистренски пехотен полк получава заповед да тръгне по пътя Мариенборг - Дравоград, за да се върне в родината си. Целият състав се натоварва на колите спечелени със собствена кръв и се отправя назад. "Моторизираният", така наричат войниците от другите части 31-ви полк. 

     На 30.06.1945 г е дадена заповед за връщане в България. 

     На 03.07. тръгват към родината си достойните синове на България. 

     На 17.07. в Белград полкът е посрещнат като роден. Започва товарене в четири ешелона за Добрич. 

     ".......На гарата в Добрич картината беше същата. Слязохме от вагоните и паднахме в обятията на населението. Целуваха ни, отрупваха ни с цветя и подаръци. Майки плачеха и прегръщаха чужди синове вместо убитите си момчета, разплакани момичета ни поднасяха топли пити и ядене. Не знаехме какво да вземем първо, на кое да откликнем - на радостта или на мъката....."*

     След топлото посрещане в Добрич бойците се отправят за Силистра. Лятото е в разгара си. Полкът наближава гр. Силистра, но още в с. Калипетрово е спрян от хиляди посрещачи, дошли да видят своите чада прославили себе си и родната Добруджа, да прегърнат живите, да поплачат за загиналите, да приветстват героите от 31-ви Силистренски - Безсмъртния, Легендарния....

     По улиците на града бойците са окъпани от дъжд от цветя в знак на признателност. 

    На последвалия голям митинг на централния градски площад те са поздравени с победата над Германия. След дългият път през Югославия, Албания, Унгария и Австрия, през който силистренци не отстъпват и се показват като герои, прославили името на своята родина, на 28.07.1945 г, те се разделят за мирен живот. 

     Има лица и събития, които никога не се забравят, славата им не потъмнява от времето и огънят запален от тях не гасне. 31-ви пехотен полк ще остане в нашата бойна история и спомените като образец на героизъм и храброст, прославил силата на българското оръжие в кървавите битки от българо-югославската граница до австрийските Алпи, като пример за идните поколения. 

                                                                                                                 

* "Силистренци в Отечествената война 1944 - 1945 г." Никола Ботев