31 - ви Силистренски пехотен полк - продължение 14

     На 08.04.1945 г. 31 - ви Силистренски пехотен полк се изправя пред укрепената линия "Ястребци" опираща се на селата Витан, Ястребци, Малки Коч, Големи Коч, представляващи скелета на отбранителната система. 

     Ястребци е разположено по склоновете на висок гребен. От черквата намираща се на върха му има отлична видимост във всички посоки. Там е и щабът на 13-та  SS планинска дивизия "Ханджар", съставена от немци, италианци, босненци, хървати и др. обединени в два полка . Позициите са въоръжени с разнокалибрени оръдия и шахматно наредени минохвъргачни роти. Хитлеристите започват укрепването им си с бетонни съоръжения. Пред най-укрепения район застават силистренци  .

     Между 08.04 и 13.04 се провеждат няколко безуспешни атаки. Из спомените на Любен Йовчев:

     "... Щом се подадяха нашите войници всички огневи точки на противника в миг оживяваха и проваляха атаките. Настъпи известно отчаяние сред нашите войници. Никъде, като че ли дотогава не бяхме срещали такава твърда съпротива. 

     Най-сетне нашето командване, виждайки, че с атаките проведени по обичайния начин след 5-6 минути артилерийска подготовка само се дават излишни жертви без резултат, а това понижава бойният дух на войниците и командирите, реши да организира щурмуване на позицията по малко по-друг начин. 

     Към нашият полк бяха придадени в помощ 12 танка, няколко бронеизтребителни оръдия с голям калибър, които с права стрелба имаха задача да унищожат огневите точки на противника в района на църквата. Придадени бяха миночистачни и щурмови групи и други части.

      Наблюдателните пунктове, както на дивизията, така и на полка и дружините бяха наредени по високия хребет Станитинец, така че отстояха от противниковата отбранителна линия на въздушно разстояние около 1000 м., като двата хребета Станитинец и Ястребци се деляха само от един дол обрасъл с ниска гора. 

    Заповедта за атака се получи на 13-ти април, а самата атака се готвеше за 14-ти април.

    През целият ден офицерите от полка бяха заети с усилена подготовка на атаката. Необходимо беше да се повдигне духа на бойците и да се снабдят частите с достатъчно припаси за боя. 

     От нашите тилови части, които редовно ни снабдяваха с храна по подстъпите на хребета Станитинец на 13-ти април узнахме, че зад нас на артилерийските позиции е съсредоточена страхотна артилерия. Скоро и наблюдателните пунктове на артилеристите започнаха да се изнасят около нас на хребета. Теренът беше просто навсякъде кръстосан от стотици телефонни кабели. 

    През нощта на 13-ти април занощувахме в нетърпеливо очакване на решителния бой с противника. 

    В последствие можахме да узнаем, че срещу Ястребци нашето командване е съсредоточило цялата корпусна артилерия - около 12 артилерийски отделения. 

     На 14-ти април рано сутринта започна артилерийската подготовка. Отначало стреляха няколко пъти далекобойните оръдия, чиито тежки снаряди попадаха точно в позициите на германците, но веднага след това в стрелбата се намесиха и всички останали оръдия. 

     Ние бяхме до командния пункт на полка на хребета срещу Ястребци, откъдето цялата позиция на противника се виждаше отлично. Пред очите ни се разстилаше необикновена картина. Изведнъж Ястребци изчезна от погледа ни обхванат от гъстите вълни на черен дим от снаряди. Оръдията стреляха безспир, а снарядите с оглушителен трясък се разбиваха във височината, където вулкани от пръст като че ли изригваха от дъното на земята. 

     Чувство на нескрита радост обхвана всички ни. Всеки си даваше сметка, че часовете на крепостта Ястребци са преброени. В очакване на края на артилерийската стрелба по лицето на бойци и командири неудържимо се появи усмивка. След 15-20 минути от започване на стрелбата всички очаквахме, че тя ще спре, но се излъгахме. Освен артилерийските оръдия стреляха всички минохвъргачки и оръдия с право мерене. Като че ли всички се надпреварваха кой повече снаряди да изстреля. 

     Земята на височината с църквата продължаваше да кипи. Артилерията затихна чак към 10 часа. 

     Тогава започна настъплението на нашите дружини. Фронтално срещу църквата атакуваше 2-ра дружина, а 1-ва дружина трябваше да атакува Ястребци от север и 3-та дружина от юг. 

     Никой не очакваше, че след такъв страшен артилерийски бой на позицията ще е останал жив човек. Но веднаха след започване на настъплението огневите точки на противника се съживиха. С картечници, шмайзери и минохвъргачки той обсипваше нашата 2-ра дружина, която бе прикована на земята пред самите окопи на германците.

     На много места започна тежък ръкопашен бой. Някои наши автоматчици и пехотни отделения успяха да овладеят десния преден край на траншеите, но точно срещу църквата противника се държеше упорито. Тогава на помощ дойдоха танковете, които бързо бяха вкарани в боя. За няколко минути те прегазиха противниковите окопи, като отнесоха със себе си и голям брой наши бойци. 

    След около половин час противникът беше ликвидиран напълно. Той отбраняваше упорито всеки окоп, всяка къща от селото, но нашите смели бойци за кратко време успяха да овладеят напълно цялата позиция. Веднага след това командният пункт се изнесе на височината Ястребци.... "*

    На 14.04 1945 г, подполковник Ботев поставя задача на пехотната дружина от 47-ми полк да разузнае отбраната на противника на гребена Зашевец. Установено е, че е заета от основните части на германците. 

    При Ястребци загиват 40 силистренци. Отличават се помощник-командира на полка майор Шейтанов, командирът на 2-ра пехотна дружина капитан Евгени Митов е произведен в чин майор, командирът на 1-ва рота Никола Сарачев, помощник-командира на 1-ва дружина капитан Горанов, командирът на автоматната рота поручик Александров, поручиците Семерджиев, Цанков, Ганчев и още много други бойци и командири от 31-ви Силистренски пехотен полк. 

     Предвид на многото дадени жертви полкът е сменен от 47-ми полк и изтеглен в корпусен резерв около селата Праховец и Борне. 

    След получената почивка на 07.05.1945 г е сформиран моторизиран отряд от 2-ра пехотна дружина от 31-ви полк с камиони със задача да настъпи в посока Шаферско, Лятомир, Савци, Птуй, да настигне бягащите хитлеристи, да ги застави да се предадат и да превземе гр. Марибор. Останалите части на полка настъпват след отряда. След два дена поход и няколко сражения на   09.05.1945 силистренци навлизат в Марибор. Противникът е изненадан и от български кавалерийски сборен полк и след кратко сражение отстъпва по пътя Дравоград, Мариенберг, Клагенфурт, за да се предаде на англичаните

                                                                                                     / следва продължение / 

* "Втора фаза на Отечествената война" - спомен от Любен Йовчев за бойните действия при р. Драва. ОДА гр. Силистра, опис 1, арх № 40