31 - ви Силистренски пехотен полк - продължение 13
На 01.04. 31-ви полк продължава да преследва отстъпващите хитлеристи и превзема Ихарошберен, Поган сент Петер, Кишмогашет, кота 106 и в ранния следобед достига линията на ж.п. станцията изоставена от бягащите немци Шомодсоб сент Миклош. Заловени са две композиции от 50 вагона натоварени с материали и храни.
Пред полка се показва канала Принципалис, на запад, от който в близката гора е изградена солидна позиция. Поради липса на подготовка преминаването му е отложено за 02.04.. Каналът Принципалис минава успоредно на фронтовата линия. С голямата си ширина и дълбочина и стръмни брегове той представлява сериозна преграда подпомагаща немската отбрана. Отбранителният участък е отново въоръжен с модерни инженерни съоръжения, препятствия и ограждения. Предният му край преминава успоредно на канала, а гората маскира позициите на немците. Няколко тежки картечници са изнесени напред, за да го обстрелват при необходимост.
Подготовката за преминаването на канала е кратка - само една нощ. 12 - та пехотна дивизия трябва мине в 08:30 ч. на 02.04. и да достигне селата Тот сент Мартин и Тот сент Сердекей. Вдясно са съветските части, които трябва да превземат транспортния и индустриален център Нагканижа, а вляво е 10-та дивизия. В щаба идва генерал Щерю Атанасов, помощник - командир на І-ва българска армия, за да даде указания на командирите.
Артилерийските отделения на капитан Попов и майор Христов се подготвят за един час. Те трябва да поддържат полка при преминаването. Нощта срещу 02.04 преминава в престрелка. На север от полка съветските части водят боеве за гр. Нагканижа.
31-ви полк заема позиция за атака на хребета източно от ж.п. станцията. Той е удобна позиция за бронеизтребителните оръдия, картечниците и артилерийските отделения подпомагащи полка за преминаването на канала. В 08:30 ч. след кратък огневи налет, в който вземат участие всички тежки оръжия и артилерият започва настъплението. Под прикритието на оръжията си и артилерията полкът достига канала. Първоешелонните роти носещи подръчните материали въпреки силния противников огън започват преминаването. Стрелбата е неточна. Нищо не е в състояние да спре силистренци, които веднага след излизането си заемат позиция, откриват огън и се готвят за атака. Противниковият огън става все по-неточен и рядък. След форсирането на канала от първите роти, артилерията започва далечен обстрел. Поделенията се вдигат "на нож" и достигат окопите, но са посрещнати от отделни групи войници, опитващи се да избягат. Избухват експлозии - немците унищожават боеприпасите си и бензина.
След пробива започва преследване. Начело с конноразузнавателния отряд към 12:00 ч полкът настига бягащите немци и започва бой по гребена с шосето за с. Септеник, Шеменказа. Тук 1-ва пехотна дружина е настигната от танковете на бронираната дружина с командир майор Гюмбабов. Поискана е рота за десант. Изборът е върху 1-ва пехотна рота. Към 19:00 ч танковете настигат немците при Тот сент Мартин, където започва кратък бой. Скоро идват и останалите поделения, а врагът отстъпва зад р. Мур.
На 03.04. към 07:00 ч. 31-ви полк достига бреговете на река Мур, държани под кръстосан огън. Взривен е и мостът на шосето Летене - Нагканижа. Командирът на 3-ти корпус генерал Тошев нарежда полкът да форсира реката и да продължи преследването, за да помогне на 299 -та стрелкова дивизия, преминала реката на запад и отблъскваща многочислен противник.
Но широката река не може да се премине с подръчни средства. Нужни са гумени лодки, каквито в полка няма. Генерал Тошев разпорежда да бъдат доставени и още през нощта полкът да форсира Мур и да продължи да преследва противника към с. Подтурен.
Започва подготовка за преминаване на реката. За целта 31-ви полк се премества по на запад и заема изходна позиция в гората на източния бряг. Целият ден преминава под обстрела на немската артилерия. Когато пада нощта стрелбата е прекратена, но завалява дъжд и реката приижда. Свикано е съвещание на командирите за последни уточнения за форсирането. На въпроса на командира на полка, кой иска пръв да премине, става поручик Александров, командир на автоматната рота. Пристига и мостовият взвод с шест лодки за дванадесет души. Настроението е приповдигнато. Към 00:00 ч. полкът е готов за прехвърлянето. Час по-късно лодките са спуснати и автоматчиците се настаняват в тях. По средата обаче течението започва да отнася лодките. От другият бряг немците хвърлят ракети и осветяват десантната рота. Започва картечен обстрел, една от лодките е улучена и започва да потъва. Бойците от ротата откриват огън по противника. Скоро те достигат до брега и във верига настъпват срещу него. Преминаването е успешно и без загуби. Съпротивата на немците е слаба. Започва преминаването на реката от ротите на 1-ва дружина.
До 09:00 ч. на 04.04. всички дружини са на западния бряг. Обозите и артилерията остават на източния бряг до изграждането на понтонен мост. 1-ва и 3-та дружини настъпват първи, а след тях е 2-ра дружина. Към 14:00 ч . 1-ва пехотна дружина навлиза в Подтурен без съпротива. Едва, когато челната рота достига западния му край е прикована от силен огън. Във вътрешността на селото всичко е спокойно, свързочната рота и полковия щаб начело командира подполковник Ботев се изнася там.
През това време две пехотни дружини и четири самоходни оръдия обкръжават селото. Тогава скритите по тавани и мазета немци откриват огън по дружината. Немските пехотинци настъпват по фланговете, за да я обкръжат. В селото навлиза едно от самоходните оръдия и започва да обстрелва бойците й. Противникът подвежда все повече подкрепления. * 3-та дружина също се сражава с немските части. Остава 2-ра дружина. Командирът подполковник Ботев с част от шабната рота пробива блокадата и се отправя към нея. Скоро и тя тръгва в атака срещу немците. Противникът вижда дружината настъпваща към десния му фланг и обръща цялата си огнева мощ срещу нея, но не може да я спре. Настава объркване, противникът отстъпва на запад. Ротите на 1-ва дружина оттеглили се в източния край отново атакуват и превземат селото. В помощ на 2-ра дружина се включват 4/12 артилерийско отделение и едно отделение от съседната съветска стрелкова дивизия източно от река Мур.
Нощта слага край на сраженията. Селото остава във владение на 1-ва дружина. Противникът не може да се примири с неуспеха си и обстрелва полка с артилерия, минохвъргачки и самоходни оръдия. Силистренци се окопават и въпреки продължилия до сутринта на 05.04. обстрел, по понтонен мост минават обозите и артилерията на полка, след което се подготвят за настъпление на запад.
На 06.04. преследването продължава. Във втори ешелон е оставена 1-ва пехотна дружина. Към 14:00 ч полкът стига до с. Фаранковец. По пътя за Чаковец е открита отегляща се немска колона от около 40 камиона, 6 танка, 17 бронеизтребителни оръдия, 7 мотоциклета и една пехотна дружина. За охрана са оставени 1-2 роти с батарея, заела позиция на кота 314, гребена на запад от Фаранковец и кота 280.* Полкът атакува охраната и въпреки силната съпротива завладява кота 314, Фаранковец, Свети Юрай, където пренощува. На 07.04. е достигнато с. Станитинец. Там полкът е обстрелян с артилерийски огън. 2-ра пехотна дружина с командир капитан Евгени Митов завързва бой с противника, атакува го и заема хребета Станитинец и селото. Настъплението е спряно. Пред силистренци се открива укрепената линия "Ястребци".
До тук в периода от 29.03. до 07.04. полкът дава убити двама офицери, един подофицер и тридесет войника. Ранени са девет офицери и помощник-командири и деветдесет и девет бойци. Немците губят 160 убити и 1100 ранени и пленени войници.
/ следва продължение /
* "Силистренци в Отечествената война 1944 - 1945 г." Никола Ботев
Пред полка се показва канала Принципалис, на запад, от който в близката гора е изградена солидна позиция. Поради липса на подготовка преминаването му е отложено за 02.04.. Каналът Принципалис минава успоредно на фронтовата линия. С голямата си ширина и дълбочина и стръмни брегове той представлява сериозна преграда подпомагаща немската отбрана. Отбранителният участък е отново въоръжен с модерни инженерни съоръжения, препятствия и ограждения. Предният му край преминава успоредно на канала, а гората маскира позициите на немците. Няколко тежки картечници са изнесени напред, за да го обстрелват при необходимост.
Подготовката за преминаването на канала е кратка - само една нощ. 12 - та пехотна дивизия трябва мине в 08:30 ч. на 02.04. и да достигне селата Тот сент Мартин и Тот сент Сердекей. Вдясно са съветските части, които трябва да превземат транспортния и индустриален център Нагканижа, а вляво е 10-та дивизия. В щаба идва генерал Щерю Атанасов, помощник - командир на І-ва българска армия, за да даде указания на командирите.
Артилерийските отделения на капитан Попов и майор Христов се подготвят за един час. Те трябва да поддържат полка при преминаването. Нощта срещу 02.04 преминава в престрелка. На север от полка съветските части водят боеве за гр. Нагканижа.
31-ви полк заема позиция за атака на хребета източно от ж.п. станцията. Той е удобна позиция за бронеизтребителните оръдия, картечниците и артилерийските отделения подпомагащи полка за преминаването на канала. В 08:30 ч. след кратък огневи налет, в който вземат участие всички тежки оръжия и артилерият започва настъплението. Под прикритието на оръжията си и артилерията полкът достига канала. Първоешелонните роти носещи подръчните материали въпреки силния противников огън започват преминаването. Стрелбата е неточна. Нищо не е в състояние да спре силистренци, които веднага след излизането си заемат позиция, откриват огън и се готвят за атака. Противниковият огън става все по-неточен и рядък. След форсирането на канала от първите роти, артилерията започва далечен обстрел. Поделенията се вдигат "на нож" и достигат окопите, но са посрещнати от отделни групи войници, опитващи се да избягат. Избухват експлозии - немците унищожават боеприпасите си и бензина.
След пробива започва преследване. Начело с конноразузнавателния отряд към 12:00 ч полкът настига бягащите немци и започва бой по гребена с шосето за с. Септеник, Шеменказа. Тук 1-ва пехотна дружина е настигната от танковете на бронираната дружина с командир майор Гюмбабов. Поискана е рота за десант. Изборът е върху 1-ва пехотна рота. Към 19:00 ч танковете настигат немците при Тот сент Мартин, където започва кратък бой. Скоро идват и останалите поделения, а врагът отстъпва зад р. Мур.
На 03.04. към 07:00 ч. 31-ви полк достига бреговете на река Мур, държани под кръстосан огън. Взривен е и мостът на шосето Летене - Нагканижа. Командирът на 3-ти корпус генерал Тошев нарежда полкът да форсира реката и да продължи преследването, за да помогне на 299 -та стрелкова дивизия, преминала реката на запад и отблъскваща многочислен противник.
Но широката река не може да се премине с подръчни средства. Нужни са гумени лодки, каквито в полка няма. Генерал Тошев разпорежда да бъдат доставени и още през нощта полкът да форсира Мур и да продължи да преследва противника към с. Подтурен.
Започва подготовка за преминаване на реката. За целта 31-ви полк се премества по на запад и заема изходна позиция в гората на източния бряг. Целият ден преминава под обстрела на немската артилерия. Когато пада нощта стрелбата е прекратена, но завалява дъжд и реката приижда. Свикано е съвещание на командирите за последни уточнения за форсирането. На въпроса на командира на полка, кой иска пръв да премине, става поручик Александров, командир на автоматната рота. Пристига и мостовият взвод с шест лодки за дванадесет души. Настроението е приповдигнато. Към 00:00 ч. полкът е готов за прехвърлянето. Час по-късно лодките са спуснати и автоматчиците се настаняват в тях. По средата обаче течението започва да отнася лодките. От другият бряг немците хвърлят ракети и осветяват десантната рота. Започва картечен обстрел, една от лодките е улучена и започва да потъва. Бойците от ротата откриват огън по противника. Скоро те достигат до брега и във верига настъпват срещу него. Преминаването е успешно и без загуби. Съпротивата на немците е слаба. Започва преминаването на реката от ротите на 1-ва дружина.
До 09:00 ч. на 04.04. всички дружини са на западния бряг. Обозите и артилерията остават на източния бряг до изграждането на понтонен мост. 1-ва и 3-та дружини настъпват първи, а след тях е 2-ра дружина. Към 14:00 ч . 1-ва пехотна дружина навлиза в Подтурен без съпротива. Едва, когато челната рота достига западния му край е прикована от силен огън. Във вътрешността на селото всичко е спокойно, свързочната рота и полковия щаб начело командира подполковник Ботев се изнася там.
През това време две пехотни дружини и четири самоходни оръдия обкръжават селото. Тогава скритите по тавани и мазета немци откриват огън по дружината. Немските пехотинци настъпват по фланговете, за да я обкръжат. В селото навлиза едно от самоходните оръдия и започва да обстрелва бойците й. Противникът подвежда все повече подкрепления. * 3-та дружина също се сражава с немските части. Остава 2-ра дружина. Командирът подполковник Ботев с част от шабната рота пробива блокадата и се отправя към нея. Скоро и тя тръгва в атака срещу немците. Противникът вижда дружината настъпваща към десния му фланг и обръща цялата си огнева мощ срещу нея, но не може да я спре. Настава объркване, противникът отстъпва на запад. Ротите на 1-ва дружина оттеглили се в източния край отново атакуват и превземат селото. В помощ на 2-ра дружина се включват 4/12 артилерийско отделение и едно отделение от съседната съветска стрелкова дивизия източно от река Мур.
Нощта слага край на сраженията. Селото остава във владение на 1-ва дружина. Противникът не може да се примири с неуспеха си и обстрелва полка с артилерия, минохвъргачки и самоходни оръдия. Силистренци се окопават и въпреки продължилия до сутринта на 05.04. обстрел, по понтонен мост минават обозите и артилерията на полка, след което се подготвят за настъпление на запад.
На 06.04. преследването продължава. Във втори ешелон е оставена 1-ва пехотна дружина. Към 14:00 ч полкът стига до с. Фаранковец. По пътя за Чаковец е открита отегляща се немска колона от около 40 камиона, 6 танка, 17 бронеизтребителни оръдия, 7 мотоциклета и една пехотна дружина. За охрана са оставени 1-2 роти с батарея, заела позиция на кота 314, гребена на запад от Фаранковец и кота 280.* Полкът атакува охраната и въпреки силната съпротива завладява кота 314, Фаранковец, Свети Юрай, където пренощува. На 07.04. е достигнато с. Станитинец. Там полкът е обстрелян с артилерийски огън. 2-ра пехотна дружина с командир капитан Евгени Митов завързва бой с противника, атакува го и заема хребета Станитинец и селото. Настъплението е спряно. Пред силистренци се открива укрепената линия "Ястребци".
До тук в периода от 29.03. до 07.04. полкът дава убити двама офицери, един подофицер и тридесет войника. Ранени са девет офицери и помощник-командири и деветдесет и девет бойци. Немците губят 160 убити и 1100 ранени и пленени войници.
/ следва продължение /
* "Силистренци в Отечествената война 1944 - 1945 г." Никола Ботев
Коментари
Публикуване на коментар