Primo Victoria

     Казваме "довиждане" на Букоровския манастир и се връщаме по черния път на главния път, завиваме на ляво и продължаваме към с. Разбоище, където няколко на брой табели ни упътват към манастира. От асфалт пътят отново стана черен . Решавам, че е безсмислено да продължаваме с кола и на първото широко място паркирам, след което продължаваме пеш. Пътят се вие надолу, като постепенно става все по-тесен, докато се превърна в пътека между дърветата.  След десетина минути спускане пред нас се разкри красотата на планината срещу и под нас : В далечината заваля и след моментно колебание решаваме, че щом сме стигнали до тук няма да се върнем и продължаваме към манастира, който беше под нас . Междувременно дъждът достигна и до нас и трябваше да бързаме надолу към първия заслон, малка изоставена постройка до железопътната линия виеща се между скалите. Заваля силно, докато стигнем до спирката. Е, успя да ни понамокри, но това беше нищо в сравне

     Събота е и решаваме, че е времето е идеално за разходка. След кратко съвещание посоката е избрана - ще отидем до Годеч и по-специално до с. Туден, в чиито околности се намира водопадът Котлите. Денят изглежда обещаващ, метеоролозите прогнозират слънце и тук там кратък дъжд.  Подготовката е почти символична - малко суха храна, вода, удобни обувки и верния фотоапарат, без който не тръгваме на път.      Движението не е много натоварено и сравнително бързо достигаме отбивката за Костинброд и Петрохан. Пътят е сравнително приличен, дупките са новозапълнени и почти не се усещат. След двайсетина минути достигаме отклонението за   Годеч  и поемаме към градчето, водени от навигацията. Първоначалният план беше да спрем в центъра, но компютъра имаше друго мнение и ни изведе на пътя за Туден. Продължаваме по тесен път и не след дълго се появи табелата и разклонение, което указваше два км до селото. Но пътят продължаваше и направо и аз реших,че продължаваме напред, надявайки се, че ще има таб

         Напоследък във всяка лятна отпуска има поне по един ден, в който вятърът и облаците са в повече и не става за плаж. За някои това е шанс да си починат от слънцето и морето в хотелската стая или бунгалото, а за други възможност да пообиколят околностите на мястото, което са избрали за почивка. Ние сме от втория тип и появата на по-хладния вятър и облаците са сигнал за разходка. Маршрутът е определен предварително и минава през Малко Търново до с.Стоилово и водопада Докузак.      Напускаме Арапя и само след десетина минути сме на пътя, който свързва Царево с Малко Търново. Времето е чудесно за пътуване, не много горещо, а пътят лъкатуши под зеления тунел на дърветата. Разстоянието е 56 км. . В началото асфалтът е сравнително хубав, дупките са наскоро запълнени и аз оптимистично си помислих,че някой се е погрижил за комфорта на пътуващите. Но... само след  петнадесет километра положението се променя рязко и дупките стават неизброими, все едно пътят е направен от швейцарско сире

     Здравейте приятели, След дълго прекъсване отново съм на линия, за да  разказвам за моите впечатления по различни теми. Днес Ви каня на разходка до Боянския водопад във Витоша.      Съвсем наскоро ми попадна като реклама една доста интересна по моему книга за водопадите в България, в която авторът Иво Николов е събрал  60 от най-красивите водопади в нашата страна. Сборникът съдържа и  много красиви фотографии и описания на тези природни красоти, които не могат да те оставят безразличен. Ето какво имам  предвид .     И така снабдени с тази великолепна книга решаваме, че е време  и ние да се полюбуваме на живо на тези природни чудеса. Неделният ден е чудесна възможност да се откъсне човек от сивата и скучна градска среда и да се гмурне в спокойствието и прохладата на планината. След кратко умуване решихме,че ще отидем до най-близкия до нас водопад - Боянския. Прочели съветите и указанията от книгата тръгваме към близкия квартал Бояна.  След петнадесет минути пътуване с кола см