Primo Victoria

     Ден първи            Часът е 4:00 сутринта и алармата пронизително звъни – време е за ставане. Началото на пътуването към Хърватска, което подготвяхме толкова усърдно. След месеци на проучване, четене,   планиране и подготовка най-накрая дойде момента за отпътуване. След задължителното кафе и приготовления в 04:50 сме готови да тръгнем. Engine check и старт. Първа спирка по маршрута бензиностанцията на "Еко" на Павлово за зареждане. Резервоарът побра 38 л дизел до капачка и по Околовръстното шосе за петнадесет минути стигнахме до "Метро-Люлин", където беше уговорена срещата с втората кола. В 05:27 се отправихме към Калотина . Пътят до границата мина сравнително леко, като единствено насрещните колеги – шофьори леекичко ми опънаха нервите с постоянните си опити да ми покажат, че карам на дълги, то не бяха присветквания, не бяха директно на дълги, а всъщност си бях изряден - само на къси. Противно на очакванията ми минахме леко и двете граници - българс

Тук, отново тук, което е някъде там. Някъде там по безкрайния диагонал между София и Силистра, по криволиците на времето отново се завръщам - по-богата, по-мъдра, малко по-стара. И цялото това завръщане е изпълнено с някакво бляскаво очарование, което кара зениците ми да се разширяват от удивление и цялото ми същество да трепери със събудените за живот сетива. Сладостна възбуда и гордост ме заливат, защото знам, че пътувайки към родния дом, всъщност съм у дома. А този мой дом от 111 хиляди квадратни километра  е тъй пропит от великолепие, облечен в приказно одеание... Направо оставам без дъх! Струва ми се, че в този случай думичката "красиво" е някак твърде слаба, за да се опише цялата внушителна прелест на Моята България! Погледът ми пробягва смутен и развълнуван по стръмните склонове на планината и все не може да обхване цялата феерия от цветове. Невъобразимо е как всичкото златно на последните слънчеви лъчи блести в листата на дърветата, за да се смеси с най-зеленото зел

     Възложена е задача да се настигне бягащата колона. Формиран е моторизиран отряд в състав : една пехотна дружина, една бронеизтребителна дружина, моторно артилерийско отделение, пионерна рота и една радиостанция начело с командира на полка подполковник Ботев*. Той трябва да преследва противника по шосето Марибор - Фолкемарк - Клагенфурт и на 10.05. да превземе Клагенфурт.       В 12:00 ч на 10.05. отрядът потегля в указаното направление. Три часа по-късно, около 15:00 е достигнат Мариенберг. Продължавайки нататък отрядът все по-често среща предали се на предната охрана унгарски артилерийски поделения. Скоро е настигната и колоната съставена от немски и хърватски пехотни и артилерийски части, унгарски конен, артилерийски полкове и мирно население. След вземането на в плен на части от унгарския артилерийски полк, първата колона на отряда достига края на основните сили нежелаещи да се предадат на българската част. Силистренци се престрояват в боен ред . Бронеизтребителната рота на

     На 08.04.1945 г. 31 - ви Силистренски пехотен полк се изправя пред укрепената линия "Ястребци" опираща се на селата Витан, Ястребци, Малки Коч, Големи Коч, представляващи скелета на отбранителната система.       Ястребци е разположено по склоновете на висок гребен. От черквата намираща се на върха му има отлична видимост във всички посоки. Там е и щабът на 13-та  SS планинска дивизия "Ханджар", съставена от немци, италианци, босненци, хървати и др. обединени в два полка . Позициите са въоръжени с разнокалибрени оръдия и шахматно наредени минохвъргачни роти. Хитлеристите започват укрепването им си с бетонни съоръжения. Пред най-укрепения район застават силистренци  .      Между 08.04 и 13.04 се провеждат няколко безуспешни атаки. Из спомените на Любен Йовчев:      "... Щом се подадяха нашите войници всички огневи точки на противника в миг оживяваха и проваляха атаките. Настъпи известно отчаяние сред нашите войници. Никъде, като че ли дотогава не бяхм