Хърватска - приключение на колела

Ден втори

Утрото беше дъждовно. Още през нощта чувах капките, които трополяха по прозореца, но тайничко се надявах да спре и да не обърка натоварената ни програма. С разсъмването дъждът намаля и плахи слънчеви лъчи пробиваха все още тъмните облаци. Градът се събуждаше бавно.

Утро

След обилната закуска беше време да стегнем багажа и да се приготвим за обиколка на Загреб. Нямах търпение да тръгнем към центъра. Междувременно есенното слънце вече грееше ярко заличавайки следите на падналия дъжд. Пешком се отправихме към близката трамвайна спирка. Не мога да не споделя впечатленията си от транспорта в хърватската столица. Нови трамвайни мотриси, чисти отвътре и отвън. Не видях драсканици или скъсани или потрошени седалки. Билетът струва 12 куни, близо три пъти повече, отколкото в София, но както ще видите от снимките отдолу има защо.

За разлика от нашата столица трамвайните линии вървят успоредно на тротоара, което по мое скромно мнение е доста по-добро решение и далеч по-удобно и безопасно за пътниците.

И така след около петнадесет минути пътуване слязохме и се отправихме към първата спирка от заплануваната обиколка - катедралата "Света Богородица", един от символите на Загреб. Построена е между 1102 и 1217 г, по заповед на унгарския крал Ласло I, основател и на загребския диоцез. Първоначално катедралата е построена в преходен романски стил, след което по време на татарското нашествие около 1242 г е почти разрушена. Впоследствие е възстановена от епископ Тимотей, но вече в готически стил.

След катедралата обиколката ни продължава по ул.Kaptol . Не след дълго минаваме покрай Загребския сатиричен театър ( http://www.komedija.hr/web/) и по улица "Opatovina" правим кръг към пазара Dolac. Не мога обаче да не спомена, че бях изненадан, когато се озовахме до ето тази сграда :

Точно така, в Загреб почитателите на Дж.Р.Р. Толкин и неговите книги имат място за срещи . (http://www.facebook.com/pages/Tolkiens-House/16990844511). Така че, ако сте фенове и искате да пийнете бира с други като вас, това е мястото.

Пазарът ни посреща с типичната за тържище атмосфера, но тъй като сме леко изморени и жадни сядаме в едно многото кафенета наоколо близо до тази статуя :

След кратка почивка разходката ни продължава и се отправяме по тази улица

към Каменната врата, която се намира между "долния" и "горния" град. Там се намира и статуя на Света Богородица - закрилница на Загреб и привличаща много посетители и вярващи.

След преминаването на вратата достигаме до една от забележителностите на Загреб, а именно църквата на Свети Марк (за повече подробности http://www.zagreb-touristinfo.hr/?id=47&l=e&solo=114 )

За съжаление не може да се влезе вътре и затова на туристите остава единствената възможност да я разглеждат отвън. В близост до нея е парламента на Хърватия и доста от музеите, които първоначално бяха набелязани за посещение, като музеят на любовните раздели (http://brokenships.com/) и на хърватското изкуство (http://www.hmnu.org/en/) . Предвид напредналото време ги пропускаме и продължаваме към кулата Лотршчак (http://www.planetware.com/zagreb/upper-town-hr-cc-zgg.htm#HR-CC-ZTL) като по пътя към нея преминаваме покрай дома на Никола Тесла и православна църква :

И така вече сме пред входа на кулата, който е скрит в дъното на магазинче за сувенири . Срещу билет от 10 куни имате възможност да се изкачите по дървена вита стълба към върха, откъдето се разкрива прекрасна гледка към Загреб във всички посоки. При изкачването се минава и покрай един от символите на Загреб - дървеното оръдие (Grički top), което точно в дванадесет часа по обяд стреля, за да отбележи изминаването на първата половина на денонощието. В подножието на кулата се намира и най-късата в света въжена железница ( подробности за нея http://www.zet.hr/english/funicular.aspx ), свързваща долния и горния град

Следва отново кратка почивка на един от централните площади на града, където опитахме "най-вкусния" сладолед в Загреб и след това се отправихме към хотела, за да потеглим към следващата спирка от нашето пътешествие - Плитвичките езера.

Излизането от Загреб стана сравнително лесно, независимо, че попаднахме в задръстването бележещо края на работния ден. Следвайки указанията на GPS-а преминахме почти през целия град . Впечатли ме колегиалността на хърватските шофьори и дисциплината и спокойствието по улиците. Не чух клаксони, не видях и тарикати, които се опитват да изпреварят колоните по пътя, за да минат две коли по-напред. Въобще първите ми впечатления от хората там са изцяло положителни. Всички бяха ведри и усмихнати, готови да помогнат . Преди да излезем на пътя към магистрала А1 водеща към Риека се отбиваме на бензиностанция, за да заредим. Километражът показваше точно 802 км, а резервоарът побра 40 литра дизел . В Хърватска се продава два вида дизел EURODIESEL BS и EURODIEZEL BS CLASS ( http://www.ina.hr/default.aspx?id=307 ) като разликата е не само в цената, но и в качеството на горивото.


И така след като резервоарът е пълен можем спокойно да продължим към входа на магистралата Lučko. Движението е много натоварено, но въпреки това след половин час сме на изходния пункт Карловац. Цената е 12 куни (http://www.hac.hr/en/toll-rates/price-list/cjenik40/) . След излизането от магистралата поехме по стария път за Сплит, като самият град Карловац остава отляво. Пътят безспорно е направен много качествено, добре регулиран с множество табели, но и осеян с много села и завои. Навлизаме в планински район. Превалява дъжд. Движението е сравнително натоварено. Прави впечатление, че банкетите са отлично поддържани и тревата е наскоро окосена. Зеленината е свежа, сякаш не е началото на октомври. Хърватските села са много оживени, във всяко има училище и са отлично благоустроени.

Навън взе да притъмнява, след около два часа достигаме и крайната точка за деня - Етнокъщата за гости Плитвице (http://translate.googleusercontent.com/translate_c?client=tmpg&depth=1&hl=en&langpair=hr%7Cen&rurl=translate.google.com&twu=1&u=http://plitviceetnohouse.com/&usg=ALkJrhgAiS7foXGYnIYJyb82PAwH7BPE0Q), която се намира на около два километра след западния вход на Националния парк "Плитвички езера". Чудесно място за уморени от път и преживявания хора. Навън е студено и вали силен дъжд, но настроението е приповдигнато и чакаме с нетърпение следващия ден.