31 - ви Силистренски пехотен полк - продължение 8

     На 13.12.1944 г. полкът се натоварва на гара Лесковац и в три ешелона е превозен до Белград, откъдето с три марша през нощта достига до с. Инджия, Югославия.

     На 20.12. той продължава придвижването си и стига до гр. Сремска Митровица, където получава заповед в срок до 31.12. да се изтегли в района на гр. Петроварадин. Отново следват нощни походи и полкът се разполага в определения район в пълна бойна готовност. На 31.12. се получава заповед за форсирането на р. Дунав на 01.01.'45 г. и да започне изнасяне към Унгария. 

     Предстои трудна операция. Всички мостове на реката са унищожени от немците и преминаването се извършва от съветски мостови части с пароми и шлепове. Трудностите произлизат от неопитността на българските бойци и командири при преминаване на реки. Освен това форсирането трябва става през деня под заплахата на немската авиация. По това време Дунав носи ледени блокове, които допълнително пречат на преминаването на паромите. 

     В първите часове на новата 1945 г. 31-ви полк е на брега на р. Дунав срещу гр. Нови Сад. Тук е бързо натоварен и прехвърлен на унгарска територия. От Нови Сад полкът е извозен до гр. Бездан с влак, но без обозите. От там с няколко похода се изтегля на север към Мохач, където на 07.01. трябва отново да премине р. Дунав, за да излезе на западния бряг. 

     На 08.01 реката замръзва и форсирането е спряно. Част от полка е вече на другия бряг, но щаба и 1-ва пехотна дружина са принудени да минат реката по понтонен мост при с. Батина. 

     След форсирането на Дунав, полкът се изтегля на запад с нощни походи при температура от -25, -30 градуса. До 01.01. І-ва армия съсредоточава главните си части в определения район, а до 20.01. сменя съветските и югославски сили и заема за отбрана полосата Етвешкони-Барч-Торянц със задача да не допусне пробив към гр. Печ, водещ към фланга и тила на главните сили на ІІІ-ти Украински фронт. 

    На север е разположена 57-ма съветска армия с 299-та Харковска стрелкова дивизия, а на изток 3-та югославска армия.

    3-ти български корпус в състав 8-ма, 10-та и 12-та пехотни дивизии има за задача да заеме полосата с. Кадаркут  - гр. Надкорпад - с. Шомодсоб - гр. Сигетвар - с. Аран - гр. Барч. На юг се намира 4-ти български корпус. В първи ешелон на 3-ти корпус са назначени 8-ма и 10-та дивизии. Във втори ешелон остава 12-та дивизия в района на Кадаркут, Неметланд. Предният край на отбраната минава по линията Кишерае - Неметланд - Хоршова - Бърна - Горес - Херсене - р. Драва - Барч. Предният край на втора полоса, отбранявана от 12-та дивизия, минава по рубежа Надкорпад - Лайод - Гергетен - Ерде - Чоконя - Сабачка. Отсечна позиция - рубежа Кадаркут - Шомот - Барч.

     Когато полкът достига селата Козарец и Каранец, получава задача да се подготви за отбрана като дивизионен резерв и да прегради направленията Дарда - Осиек и Таборище - Болене. Независимо от студа и снега, бойците изграждат солидни съоръжения, които скоро са изоставени поради преминаване на опасността от атака на противника.

     На 23.01.1945 г. силистренци получават заповед да продължат към гр. Шиклол, където да излязат на отбранителна позиция по левия бряг на Драва. В района се намира изтеглената по-рано 3-та дружина на полка. 31-ви полк бързо достига района си и отново изгражда отбранителни съоръжения. 

     Немците заемащи десния бряг на реката не предприемат активни действия и само понякога се водят престрелки. Реката е закрита и за двете страни. По фронта цари затишие, което е използвано за усъвършенстване на позициите от поделенията на полка. На 07.01. според прегрупирането на армията, полкът получава заповед да предаде позициите си на 11-та пехотна дивизия и да се изнесе на десния фланг на армията.*

     Започват нови нощни походи. С четири похода по маршрут Шингош - Войслав - Драва - Фок - Сигетвар - Неметланд - Кадаркут, полкът заема мястото си на десния фланг. На 12.02. силистренци достигат с. Кадаркут и се разквартируват в него и близкото село Мике.

     Полкът е усилен с 3-то отделение на 12-ти дивизионен артилерийски полк и получава задача да излезе и заеме за отбрана района на Кадаркут - Мике и да се организира за контраатаки в направления Кадаркут - Чепел - Надбайом в полосата на 299-та дивизия и Кадаркут -  Лабод - Надятад, в полосата на 10-та пехотна дивизия. 

     Противникът се отбранява по линията Етвешкони - Бирня - Торес - Хересне. В района на Надбайом се отбраняват 191-ви, 194-ти немски и 211-ти, 219-ти унгарски полкове. В участъка се намира и командването на 71-ва SS дивизия. Немците изграждат солидни съоръжения за отбрана, но в същото време прехвърлят и нови части от дълбочина за атакуване на 57-ма съветска и 1-ва българска армии. 

     При евентуални пробиви в полосите на 299-та и 10-та дивизии противникът би застрашил левия фланг на 57-ма армия и десния фланг на 1-ва българска армия. Следователно това направление е по-важно и опасно, защото води в стика между двете армии. Ако се осъществи пробив двете армии няма да успеят да осигурят левия фланг на ІІІ-ти Украински фронт. Това налага и насочването на полка в полосата на 299-та стрелкова дивизия. 

    Местността, в която трябва да се действа, е ограничена на изток от шосето за селата Чекел, Яко и гр. Надбайом, на север от ж.п. линията Капошвар - Надбайом, на запад от селата Калище, Кишбайом и на юг от с. Чекел. *

     Малка рекичка, протичаща от Чекел към Кишбайом, представлява преграда за настъпващия, заради източния й бряг, който е стръмен и залесен. 

     Настъпление на противника може да се очаква едва към началото на м. март. Това време е използвано от полковото командване за цялостна подготовка. 

                                                                                                           / следва продължение /

* "Силистренци в Отечествената война 1944 - 1945 г" Никола Ботев