31-ви Силистренски пехотен полк - продължение 7

     На 14.11. полкът отново преминава в настъпление . Пътят през планината е тежък. Дъжд примесен със сняг вали постоянно. Бушуват виелици и бури. Силистренци атакуват върховете заети от по-слаб противник, оказващ упорита съпротива навсякъде. Полкът търпи лишения и глад, но настъпва бавно и сигурно. 

     На следващия ден се получава заповед за по-бързо придвижване в посока на шосето за Прищина, да се бие противника, където се срещне и да се завладее града. На 16.11. в 09:00 ч.  полкът излиза на предударна позиция и атакува кота 951. Немците не удържат атаката и се изтеглят на запад. Полкът пренощува в района на котата. На 17.11. германците контраатакуват на няколко пъти, но опитите им са безуспешни. 1-ва дружина е заела позиция на североизточния склон на кота 951, за да помага на 2-ра дружина и получава заповед за подготовка за настъпление.*

     " Из бойната история на 1-ва пехотна дружина от 31-ви полк...."

     " На 18.11. в 08:00 ч. дружината получи заповед и настъпи в посока: хребета Сипанович, кота 1055, кота 720. През нощта противникът се беше изтеглил. Настъплението се извършваше не по път, а по посока и трябваше да се преодоляват извънредно силно пресечените чукари и долове на Горна планина. Това наложи бойните обози да се разтоварят и бойците да носят на ръце тежката материална част, минохвъргачки, тежки и леки картечници, свързочни средства, боеприпаси и други. Това настъпление на повече от 20 км по силно пресечения терен беше един рядък подвиг на устрем и издръжливост...... "*

     На 19.11. полкът продължава да настъпва и се спуска надолу. На хребета Виногради започва последния бой за гр. Прищина. След кратка съпротива немците се оттеглят.

     ".... Това не беше настъпление, а неудържим устрем напред, в който всяка рота, всеки взвод искаха да бъдат начело, да бъдат първи в овладяването на града......"*

     На около един километър от Прищина при височината Виногради, 1-ва пехотна дружина е обстреляна от гребена Драгодан със силен минохвъргачен и картечен огън.* Минохвъргачната рота излиза на огнева позиция и унищожава противника. 

     През това време дружинният командир Никола Сарачев, помощник-командирът и адютантът застават начело на 2-ра пехотна рота и в 08:00 ч. навлизат в гр. Прищина. 

     "..... Местното население, виждайки българските бойци, с озарени от радост лица, с цветя, ракия и сусамки посрещат своите освободители....."*

     Около 10:00 ч. пристига командирът на конната дивизия генерал-майор Марко Атанасов, придружен от съветски полковник и висши офицери. Полковник Никола Сарачев, командир на 1-ва пехотна дружина на 31-ви полк му рапортува за превземането на града. Генералът е изненадан от това, че не неговата дивизия, а 1-ва дружина е влязла в Прищина. / Причината е липса на сведения в щаба на полка и дивизията за действията на дружината./

    Югославските народо-освободителни войски се опитват да си припишат успеха на българските части, но съветският представител кара вестителя да обяви, че български войски са овладели Прищина. 

    На 20.11.1944 г. дружината е строена за посрещане на командира на полка,  полковник Димитър Векиларчев и помощник-командира на дивизията майор Пашев, които поздравяват и благодарят на бойците за голямата победа и героизъм

     След овладяването на града, 31-ви полк започва преследване на север по шосето за Вучи трън и стига до линията на селата Гранче и Прещоне, като я осигурява за 9-та пехотна дивизия. 

     Завършва І-ят етап на войната. Полкът се предислоцира в Лесковац, където пристигат и нови попълнения. Командирът полковник Димитър Векиларчев се разделя с полка и на 04.12. 1944 г. бойците посрещат новия си командир - полковник Никола Ботев.

     До 15.12. 31-ви полк се намира около Лесковац, където се подготвя за по-нататъшните битки. На същата дата започва превозването му до Белград, а от там към Унгария. 

     През целият І-ви етап на войната, 31-ви Силистренски пехотен полк е неизменно начело на  12-та дивизия, преодолява много лишения и несгоди, за да остане в паметта на идните поколения като полк-герой . 

     Вторият етап на войната започва още през декември 1944 г с действията на 3-та и 8-ма дивизии от І-ва българска армия, водещи сражения между р. Дунав и р. Сава. Етапът се дели на два периода: отбранителен - до 28.03.1945 г. и настъпателен - от 29.03.1945 г. до края на войната.** 

     31- ви пехотен полк е прехвърлен в състава на І-ва българска армия. За командир е назначен полковник Никола Ботев, помощник-командир подполковник Григор Велев, по-късно майор Шейтанов, началник-щаб капитан Богданов. За командири на дружини са определени: 1-ва дружина - майор Сарачев с помощник Цанев; 2-ра дружина - майор Михайлов с помощник Темков; 3-та дружина - подполковник Драганов с помощник Панчев и на минохвъргачната рота - капитан Митов.**

     Полкът е попълнен със 105 офицери, 60 офицерски кандидати, 136 подофоцери и 2317 войници, всичко 2618 души с необходимото снаряжение - коне, коли и др. В този си състав полкът участва до края на войната.**

     І-ва армия е включена в състава на ІІІ-ти Украински фронт и трябва да се съсредоточи до края на декември между реките Дунав и Сава. Съсредоточаването започва на 21.11.1944 г. и завършва на 01.01.1945 г. . Първи са 3-та и 8-ма пехотни дивизии. Не след дълго армията предава позициите си на югославски войски и се предислоцира в Унгария, за да смени югославски и съветски войски и да заеме за отбрана полосата на запад от Сигетвар и източно от Барч, по северният бряг на р. Драва. **

                                                                                                                     /следва продължение/

* "Спомени на Никола Сарачев - командир на 1-ва дружина от 31-ви полк" ОДА - гр Силистра

** " Силистренци в Отечествената война 1944-1945 г " Никола Ботев