31- ви Силистренски пехотен полк - продължение 4

     След срещния бой 31-ви пехотен полк завзема вр. Мрамор и продължава на запад към района за изнасяне / с. Горна Слатина, с. Долна Слатина /. Изпраща се и рота, която да помогне на съседния 46-ти полк. 

     Полкът завладява вр. Чардак. На 11.10.1944 г. се получава заповед за укрепване в района на вр. Чардак - вр. Градище, откъдето да се осигурява посоката към Ниш по долината на р. Морава. В този участък полкът остава до 12.10. . На следващия ден  -13.10. - е получена заповед за преместване в гр. Лесковац, откъдето полкът да се подготви за ново настъпление на запад през албанските планини към гр. Прищина. 

     Разбиването на 7-ма SS дивизия "Принц Ойген" от Бронираната бригада и действията на 12- та дивизия спомагат за развиването на настъплението на ІІ-ра армия по другите части на фронта. Създават се възможности за настъпление към Ниш и унищожаване на противника в Нишкото поле. Създадена е опасност за затваряне на пътищата за отстъпление на немските части от Нишки район. 

     На 13.10. обхождащите от североизток части излизат в района на Свърлич и се свързват с войските на ІІІ-ти Украински фронт, настъпващи към Белград.* На 14.10.1944 г, Ниш пада. 

     След завладяването му от ІІ - ра армия пътят за изтегляне на немците по направление Скопие - Ниш - Белград е отрязан. Хитлеристкото командване бърза да прехвърли останалите си войски от Македония и Гърция в Хърватска.* Свободен е само пътят в посока Скопие - Прищина - Митровица за Кралево или Нови пазар. За да се използва този път на немците е необходимо да запазят Косово поле. По тази причина с остатъците от разбитите си в Македония части, те организират съпротива около гр. Прокупле и в планините на изток от Прищина. 

     Положението около 16.10. е следното: южният фланг на ІІІ-ти Украински фронт е спрян на юг от р. Дунав по линията Белград - Лепово - Парачин - Крушевац. Преследван от Бронираната бригада и 4-та пехотна дивизия в посока Лесковац - Подуево - Прищина и от 12-та пехотна дивизия в направление Лесковац - Лебане - Прищина, противникът се оттегля към Алексинац - Кралево - Прищина като заема височините североизточно от гр. Прищина.* По-късно от разположените в града части са изтеглени около три пехотни дружини в направление Лебане, които се подготвят за отбрана около с. Медевци, вр. Лисица, с цел преграждане на пътя Лебане - Туларе - Прищина. Противникът е снабден с голям брой минохвъргачки и автоматични оръжия. 

     На 15.10. ІІ-ра армия получава задача да нанесе удар към Прищина, да овладее града и да отреже пътя за отстъпление на север. За тази цел армейското командване насочва 4-та, 6-та и 9-та пехотна дивизии за настъпление в посока Лесковац - Лебане - с.Мрамор - Прищина и обхващане от юг. 

     Планираното преследване закъснява и това позволява на противника да се укрепи и да прекъсне пътищата водещи към Лебане, Туларе и Прищина. Дългото 90 км. направление се обслужва само от едно шосе, пресичащо Голак планина и превръщащо се в коларски път. Голак планина образува много препятствия, по-важни от които са вр. Лисица и гребена Пропащица. През тях трябва да премине 12-та пехотна дивизия.  

     Единственият път, преминаващ през силно пресечена местност, е разрушен частично при отстъплението на немците. Пътят през планината е много лош, почти всички мостове са взривени, а движението извън него е невъзможно. Всички височини и хребети са укрепени и се защитават от германци и албански фашисти. Албанците познават много добре планината и постоянно пречат на настъплението, което е затруднено и от непрекъснатия дъжд и сняг. 

     На 16.10. силистренци тръгват на боен поход в посока Лесковац - Лебане - Туларе - Прищина. За разузнаване по направлението са изпратени конно-разузнавателните взводове на 31-ви и 32-ри полкове. В авангард се движи 32-ри полк 4/12 артилерийско отделение. В основните части остават 31-ви и 46-ти полкове, 12-та дивизионна тежкокартечна дружина и 12-та бронеизтребителна дружина. Движението е изключително трудно. Артилерия и обози се придвижват с помощта на пехотинците. На 17.10. дивизията продължава настъплението си при същите условия и към 19:00 ч. достига с основните си сили с. Туларе. 

     На 18.10.1944 г настъплението продължава. 31-ви полк, усилен с едно артилерийско отделение, 12-та дивизионна тежкокартечна дружина и един противовъздушен взвод получава  задача да настъпи в северната половина на полосата на общото движение - на север от линията вр. Лисица - кота 1015 - вр. Мрамор - вр. Розовец - с. Лаплия, да унищожи немските части в района и да се изнесе на вр. Велика глава, на юг от с. Лаплия с готовност за атака към Прищина. При достигане на с. Медевци полкът се развръща в боен ред. * През това време 32-ри полк завързва бой с противника около вр. Ай кобила. В разузнаване е изпратена 8/31 пехотна рота с тежкокартечен взвод и радиостанция, за да установи състава и силите на частите, заемащи граничната линия между Албания и Югославия. Не след дълго полкът е спрян от артилерийския огън на немската отбрана. Полковата артилерия не успява да излезе на позиция поради калния и пресечен терен. 

     Едва на 19.10. следобед полкът се развръща в боен ред на линия вр. Градина - вр. Мути вода и се подготвя за настъпление с 1-ва дружина в района на вр. Градина, с 3-та дружина около вр. Мути вода и с 2-ра дружина във 2-ри ешелон зад 3-та дружина. Подготовката продължава вечерта и през нощта при непрекъснат дъжд. Противникът е построил отбраната си по линията вр. Гурище - вр. Лисица - вр. Фулоал и още с приближаването на полка открива минохвъргачен и артилерийски огън по веригите му. 

     Атаката започва в 08:30 ч. . 1-ва дружина настъпва към вр. Гурище като се стреми да го обхване от север. На юг настъпва 3-та дружина, която атакува вр. Лисица и обхваща врага от южната страна. Немците посрещат силистренци с артилерийски и минохвъргачен огън. Скоро започва тежкокартечен обстрел. Веригите се спускат към дола пред вр. Гурище и вр. Лисица. Той е прекосен под картечен огън и започва изкачване по стръмните склонове на върховете. Преди билата им поделенията спират, за да изчакат изостаналите и да се подготвят за атака. Полковата артилерия и пехотните оръжия откриват огън по вражеските позиции и подготвят удара на полка. 1-ва дружина настъпва срещу вр. Гурище и обхваща врага от север. Объркан и зашеметен от силния огън той оказва слаба съпротива и се оттегля на запад в гората. Срещу вр. Лисица настъпва 3-та дружина, но е спряна под самия връх от силния огън на противника и е принудена да залегне. 7-ма пехотна рота продължава настъплението си и успява да завладее върха, където започва да се укрепва. 

                                                                                              (следва продължение )

* " Силистренци в Отечествената война 1944 - 1945 г " Никола Ботев