31 - ви Силистренски пехотен полк - продължение 11

     Между 10.03.-20.03. се водят разузнавателни действия и рядко се влиза в схватки. В резултат на разузнаването, когато на 13.03.  немците разкриват разположението си и огневите си позиции, полкът се пренася напред в района на кота 159 близо до противника и се изравнява със съседа си отляво - 956-ти съветски стрелкови полк. На тази линия е организирана отбраната му. На 19.03. по заповед на дивизионното командване 31-ви полк предава участъка си на 956-ти съветски полк отдясно и 1992 -ри стрелкови полк отляво.

     На 20.03. полкът се оттегля на почивка в с. Кадаркут до 26.03.1945г.

     За българската армия настъпателният период започва на 29.03.1945 г. с Мурската операция. В периода 06-19.03. І-ва армия води тежки боеве с противника, но задържа позициите си. 

     На южния фланг, северно от Долни Михолец българските части заедно със 133-ти съветски стрелкови корпус унищожават противника в образувалото се предмостие, с което армията заздравява десния си фланг в стика с 57-ма съветска армия и южния си фланг по северния бряг на р. Драва. 

    През това време основните сили на ІІІ-ти Украински фронт отблъскват третия най-силен удар между езерата Балатон и Веленце в посока Дунафелдвар и гр. Печ.* С това е провален опитът за унищожение на българската армия от хитлеристкото командване и изнасяне на отбраната му на западния бряг на река Дунав. 

     Първа българска армия получава заповед за настъпление в състава на ІІІ-ти Украински фронт и да пази левия му фланг. 

    Още на 16.03. противникът северно от Балатон започва да се изтегля на запад, с 2-ра танкова армия и армейска група "Е" преминава в отбрана на юг от езерото до южния бряг на Драва. В западния участък немците са разположили 71-ва германска, 13-та мюсюлманска и германо-унгарска сборна дивизии.* Местността западно от Надбайом, Надяд до Чаловец е равнинна с гъсти гори. Единственото шосе водещо на запад е в полосата на 57-ма съветска армия. Пътищата в полосата на 12-та пехотна дивизия са неасфалтирани, много от тях са кални, а местността е прорязана от напоителни канали, които трябва да се преминават с бой. Населените места са като малки крепости, които трябва да бъдат обхождани, а не атакувани фронтално. 

    На запад от Нагканижа тече р. Мур, която е сериозна преграда при положение, че всички мостове бъдат взривени от немците. Като прикритие на петролните кладенци около Нагканижа е изградена линията "Маргит", състояща се от три отбранителни полоси. 

     Линията Мурско Средище - Ястребик - Вораждин на югославско-австрийската граница, наричана "защита на райха" или "югоизточен вал", също е силно укрепена.*

    Тези препятствия трябва да преминат българските бойци. Предвижда се І-ва българска армия да нанесе основния удар заедно с 3-ти корпус в състав: три пехотни дивизии и осемнадесет артилерийски поделения в посока Сабаш, Шомодсоб, Ихарошберен и помощен удар с една пехотна дивизия и четири артилерийски поделения към р Драва, Житва, Бервенде, Чурго. Отбраната на северния бряг е определена за 4-ти корпус съставен от две пехотни дивизии. 

     3-ти корпус в състав 10-та, 12-та и 16-та пехотни дивизии, 1-ви армейски артилерийски полк, 2-ра и 3-та бронеизтребителни дружини, бронираните дружини, сборен конен полк и 417-ти съветски противотанков полк, получава заповед да настъпи към Мике и Лабод.* В първа линия са определени 10-та и 12-та дивизии, на втора линия остава 16-та дивизия. За другия удар е назначена 8-ма пехотна дивизия. 

    От разузнаването става ясно, че районът между чифлика Чурго до с. Сабаш се отбранява от 2-ра и 3-та дружини от унгарския полк "Бакон" с 5-6 82 мм минохвъргачни роти, две 160 мм минохвъргачни батареи, две 105 мм и две 150 мм батареи. *

     Отбранителната линия минава южно от Чурго през гората Мориц Ерде и южния край на Сабаш. 

    На изток от чифлика се намират 71-ва SS дивизия и 1-ва и 4-та дружини от полка "Бакон"*

    След неуспешното настъпление и преминаването към отбрана противникът укрепява позицията си. Направени са окопи, блиндажи, картечни гнезда, наблюдателни пунктове и др. 

    На 26.03. 12-та пехотна дивизия получава задача на 26.03. срещу 27.03. да смени 299-та стрелкова дивизия и да заеме участък с граници от север Кадаркут, коти 171 и 159 и Кишбайом, и от юг Хенча, Мике, Надкорпад. От север съсед е 299-та Харковска стрелкова дивизия, а от юг 10-та пехотна дивизия. 12-та дивизия заема района си с 32-ри и 46-ти пехотни полкове в първи ешелон и 31-ви полк зад 46-ти полк на втора линия. 

     31-ви пехотен полк се прегрупира във втори ешелон в района на Мике с готовност да настъпи на запад. В 4:00 ч на 27.03. той заема района си. Денят преминава в укрепване на позициите и подготовка за настъпление. На 28.03. немците обстрелват с артилерия полковите позиции, но без особен резултат. 

                                                                                                             /следва продължение/

* " Силистренци в Отечествената война 1944 - 1945 г " - Никола Ботев