31-ви Силистренски пехотен полк

Първата истинска публикация в този блог е началото на една разработка, която писах като ученик  в Национална Априловска Гимназия, гр. Габрово като част от обучението ми по история.  За изложението са използвани различни източници като основните са книгите на подполковник Никола Ботев, Красимира Орлоева, както и  материали и спомени на ветерани от ДА - Силистра. Пълният списък ще бъде поместен в края на изложението.  Приятно четене   

"31-ви Силистренски пехотен полк - по пътя към вечната слава"


    Вече 67 години ни делят от края на Втората световна война, но подвигът на победителите не избледнява с времето. Българската армия взема участие във войната, сражавайки се рамо до рамо със съветските войски. Има много герои в тази война, но видно място сред тях заема 31-ви Силистренски пехотен полк - Железния, Непобедимия.....
     Скоро след освобождението на България на 03.03.1878 г. са положени основите на българската армия под името Българска земска войска със заповед №1 на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Със заповед №3 дванадесетте пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска. На 12.07  е издаден приказ, с който се постановява формирането на 7-ми резервен полк с командир подполковник Димитър Кирков. 
     Според Закона за въоръжените сили, приет на 15.12.1891 г. от VІ-то Обикновено народно събрание, българската армия се състои от 24 действащи и 12 резервни полка. 
      През 1903 г. е гласувано допълнение, с което резервните полкове стават действащи. Със заповед №84 от 1903 г. от 7-ми резервен полк се сформира 31-ви пехотен Варненски полк в гр. Добрич, в състава на който влиза и силистренската дружина. Новият полк заедно с 8-ми Приморски полк образуват 2-ра бригада на 4-та пехотна Преславска дивизия от състава на 3-та армия. 
       Поради липса на казармени помещения в Добрич, 31-ви полк е преместен във Варна, а после се установява в Силистра, където променя името си и остава в историята като 31-ви Силистренски пехотен полк. 
        Първите сериозни изпитания за полка настъпват по време на Балканската война /1912 -1913 г /, където той участва в състава на 2-ра бригада на 4-та пехотна Преславска дивизия. След дълъг преход през Балкана на 08.10.1912 г.,  31-ви пехотен полк пресича турската граница като авангард на 2-ра бригада по направлението Яйледжик, с. Деремахле, Вайсал, Селиолу. Бойното си кръщене полкът получава при р. Асдере, където въпреки непрестанния огън на 4-ти и 6-ти низамски полкове, атакува "на нож" и обръща в бяг турските войници. В 21:00 ч на 09.10.1912 г. 31-ви полк превзема Селиолу, следващия ден сам атакува втората позиция на противника, разбива го и го преследва до Гердели, където окончателно го побеждава. На 11.10. полкът взема участие в боевете на 4-та дивизия при Гечкенли, Ескиполос и Петра, в които е разгромена 3-та турска армия и е превзета крепостта Лозенград.
         Преследването на противника продължава към р. Караагачдере, където на юг от нея 31-ви Силистренски полк води сражение на десния фланг на дивизията и пробива позициите на 5-та низамска дивизия, пленявайки 11 оръдия.* След сраженията при Караагачдере "силистренци" в продължение на три дни /18-20.10.1912 г./ преследват отстъпващите турски части и разбиват 10 табора. * На 23.10.1912 г. полкът настъпва като авангард на 2-ра бригада през селата Татарлар, Синикли, Черкезкьой, Узунхаджи и при станция Кабакча разгромява лека турска кавалерийска бригада.
          След победите на българската армия при Люлебургас и Бунар хисар частите на турската армия с нови подкрепления се концентрират на Чаталджанската позиция. 
            Първата атака срещу позицията е неуспешна. 31-ви Силистренски пехотен полк заема и отбранява охранителната част от позицията на  4-та пехотна Преславска дивизия в района на с. Тарфа при незапомнени студове и големи несгоди. 
       На 23.01.1913 г. полкът отблъсква настъплението на турските части на Софонските височини, което проваля и цялостното настъпление на турската армия.
          Балканската война завършва с победа за България, но скоро пламва нова, страшна война - Междусъюзническата. И в нея 31-ви Силистренски полк продължава да бъде част от  2-ра бригада на 4-та пехотна Преславска дивизия. 
           През Първата световна война полкът взема участие в атаката на модерната за времето си Тутраканска крепост. Строена от белгийски и френски инженери след присъединяването на Южна Добруджа към Румъния съгласно сключения през 1913 г. Букурещки мирен договор тя е превърната в една от най-силните и значими крепости по границата между България и Румъния. 
        На 01.09.1916 г. България обявява война на Румъния. На следващия ден българските войски настъпват съгласно плановете по целия фронт, простиращ се от Черно море до р. Дунав. На 04.09.1916 г. частите на Трета Българска Армия под командването на ген. Стефан Тошев заемат позиции пред Тутраканската крепост. За атаката й е сформиран ударен отряд, в който влизат 4-та пехотна Преславска дивизия, две бригади от 1-ва Софийска дивизия и Дунавския българо-германски отряд с придадените им части под командването на ген. Пантелей Киселов. Срещу тях са 15-та и 17-та румънска пехотна дивизии
         Атаката на крепостта започва сутринта на 05.09. след двучасова артилерийска подготовка. 31-ви полк заедно със 7-ми Преславски полк атакуват 6 и 7 форт и след ожесточена битка ги превземат. Последователно падат и останалите фортове,  като до вечерта първата отбранителна линия е преодоляна . На 06.09. атаката е подновена и към обяд на същия ден считаната за непревземаема Тутраканска крепост е овладяна. 
          След приключването на бойните действия в Добруджа 31-ви Силистренски пехотен полк е прехвърлен на южния фронт, където воюва със 17-та френска колониална дивизия. След пробива при Добро поле той се оттегля с бой през Соничка глава, гр. Велес, Куманово и достига до Търговище, където през 1919 г. е разформирован. 
               През 1940 г. 31-ви полк е сформиран отново във Варна. След присъединяването на Южна Добруджа, в началото на октомври същата година, полкът отново се установява в Силистра, откъдето тръгва по пътя на безсмъртието. 
                 Девети септември 1944 г. заварва полка на прикриващия фронт в района на гр. Елхово, а 1-ва дружина в с. Мезек, Свиленградско. След обявяването на войната срещу Германия започва  мобилизация на българското население. До 18.09.1944 г. са мобилизирани и съсредоточени на югославската граница осем пехотни дивизии, формирани в три армии: І-ва, ІІ-ра и ІV-та с обща численост 455 000 души. І-ва армия е в състав: 1-ва, 2-ра, а по-късно и 11-та пехотна дивизии с командири ген. Владимир Стойчев и ген. Щерю Атанасов. Съсредоточава се в посока Кюстендил за действия в направление Кюстендил - Куманово - Скопие. ІІ-ра армия е в района на Пирот - Ниш. Тя е съставена от 4-та, 6-та, 12-та, Гвардейска и 2-ра конна дивизии, Бронираната и 4-та гранична бригади с помощник-командир ген. Боян Българанов. ІV-та армия е в състав: 5-та пехотна дивизия, Македонска освободителна бригада "Гоце Делчев", по-късно и 7-ма дивизия с командири ген. Урумов и Копчев. Разположена е в района на Горна Джумая /дн. Благоевград/ с направление Щип-Велес. В резерв остават 3-та и 8-ма дивизии. 
                  В състава на 12-та пехотна дивизия от ІІ-ра армия са включени 31-ви, 32-ри и 46-ти пехотни полкове.
                                                                                                              ( следва продължение )

* "Силистренци в Отечествената война 1944 - 1945 г. " - Никола Ботев

Коментари

  1. Поздравления за статията!
    Поинтересувах се от историята на 31-ви полк,понеже дядо ми е служил в него.Сга,благодарение на Вас,знам неговата история!
    Още веднъж-Благодаря!

    Живко Колев


    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, радвам се, че статията Ви е харесала.

      Изтриване
  2. Чета и плача... от гордост, от умиление, от състрадание към предците ми... имам пра-пра дядовци сражавали се и загинали в славния 31-ви Силистренски полк... силистренци са защитавали с кръвта и живота си българските земи, но българските управници са ползвали Южна Добруджа за разменна монета, когато са губели войните... Благодаря за статията!

    В. Иванова

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за хубавите думи. Има хора и събития, които трябва да бъдат помнени. Героизмът на "Силистренци" е неподвластен на политически пристрастия и настроения. И може да бъде единствено повод за гордост, че сме техни наследници, че сме българи .

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Пътуването до Гърция с автомобил - какво трябва да знам?

Пътуване до Охрид

Хърватска - приключение на колела