Има ли светлина в тунела на съвременната музика?

Преди няколко дни във Facebook една от обещаващите ни млади певици, която имам удоволствието да познавам лично, зададе интересен въпрос на страницата си. Ели Раданова попита приятелите си: "Какво ви липсва в днешната музика ? Разочаровани ли сте от последните хитове и нашумелите изпълнители, или по-скоро виждате някаква светлина в тунела ? Имате ли любим артист сред новите кадри? Кой е той?"

Оставих и моето скромно мнение под тези въпроси и в същото време се замислих за доста неща, свързани с музиката, с ходенето на концерти и истинските артисти. За жалост напоследък нямам много време да слушам нови неща и се ужасявам искрено от този "шум", да не кажа боза, с която ме заливат радиостанциите всеки ден. Отдавна предпочитам да съм на собствена "плейлиста", но на работа не мога да съм със слушалки по 8 часа на ден и се налага да бъда потребител на адски безвкусни еднодневки, покрай които нашият поп-фолк е направо безобиден. Цяло лято ме облъчват с "Ай, ако те гепна", простете, "Ai se eu te pego", "Taka taka", "Разхождащ се мъртвец" (Dead man walking) и най-бруталнато и набиващо се недоразумение, наречено "Whistle" или на чист български "Свирка". Не ми се ще никак да давам повече примери и определения, защото се страхувам, че нищо цензурно няма да излезе изпод пръстите ми. 

Какво ми липсва е ясно, написах си го и като отговор на Ели - липсва ми дълбочина, липсва ми присъствие, липсва ми магия... Обаче не мога да си кривя душата, че има великолепни изключения и те са моята светлина в тунела. Бях на концерта на Chambao на 7 ноември в София и мога да го опиша само по един начин: МУЗИКА! Тази група наистина разтърсва, събужда, вълнува, приспива, успокоява и те кара да плачеш и да се смееш, а най-вече - да мечатаеш. Такива музиканти са рядкост в днешно време. С тях за миг се озоваваш на плажа, край огъня, бос да попиваш сила от земята и да усещаш как се сливаш с природата. И макар да имам доста бедни познания по испански, а La Mari de Chambao да говори много слабо английски, сърцето ми се припозна с тяхната страст, жар и отдаденост на сцената. Повече от два часа си представях слънце, танц и усещах соления дъх на Средиземно море.

 

А моята надежда за бъдещето идва и от още едно попадение. Понеже в момента съм на вълна маркетинг, се сетих за един прекрасен флаш-моб, който Classic FM направиха в софийското метро. Честно си признавам, че останах много приятно изненадана от идеята и реализацията на това начинание. Каква беше целта ли? Реклама, разбира се! Но не каква да е, а покана за 3-ти сезон на The Music of America - поредица от концерти на оркестъра на Classic FM, посветени на американската музика. Такъв, мисля, е правилният подход да привлечеш внимание към иначе доста елитарен продукт, какъвто е класическата музика, макар и популярна. Продуктът е крайно любопитен, нестандартен и находчив, а най-важното - е изпълнил предназначението си и доказа, че в България също могат да се правят качествени кампании. Ако не ми вярвате, убедете се сами!